— Отвори си устата — заповяда той и пак я убоде. Тя отвори уста. — Сега го сложи вътре и го глътни.
— Не! — отказа тя. — Извинявам се… не исках да го направя. Нека ти обясня…
Той докосна веждата й с ножа си.
— Изяж го или ще изчовъркам очите ти едно по едно.
Тя сложи ухото в устата си.
— Видя ли…? Не е толкова лошо. Предполагам, Че дори е доста вкусно, а? — Раменете й отново се разтресоха. — Не, не прави това. Глътни го…
Тя направи усилие да се подчини. Лицето и гърлото й се изкривиха. Накрая успя с мъка да преглътне. Задиша учестено и с дрезгав глас го увери:
— Това е…. Глътнах го.
— Чудесно. Гордея се с теб.
— Моля те, умолявам те… стига толкова! Моля те, не ме наранявай повече! — Виктория горчиво се разрида, мятайки глава наляво-надясно.
— Да спирам ли? — подигравателно се изненада той. — Че ние едва започваме… Защото има нещо, което искаш да ми разкажеш, нали, Вики? Искаш да ми разкажеш с кого си разговаряла за мен, нали?
— Никога не съм казвала на никого за теб, кълна се в гроба на майка ми!
По лицето й се стичаха сълзи. Поемаше въздух на дълбоки разтърсващи вдишвания.
— Лъжеш, Вики. Ще трябва да те принудя да изядеш и другото си ухо.
Той я натисна да падне на колене, сграбчи оставащото й ухо и го опъна встрани като парче гума. Опря ножа върху него и Вики изкрещя.
Настя чу този писък.
***
Настя взе такси на самия вход на „Портите на Рая“. От него току-що бяха слезли четири кискащи се полякини.
Тя блъсна едно от момичетата встрани, скочи на задната седалка и каза на шофьора:
— Гардънс Лейн 47 с пощенски код TW9 LA5. Това е пресечка на Кю Гардънс Роуд. Намира се на около триста метра от метростанция „Кю Гардънс“.
— Знам къде е, маце — увери я шофьорът.
— И петдесет лири отгоре, ако ме закараш до там за по-малко от половин час.
— Сложи си колана и приготви банкнотата — каза той. — Тръгваме…
Улиците бяха опустели и шофьорът караше бързо. Когато спря, имаше няколко минути в резерв. Настя избута две банкноти по петдесет лири през процепа за плащане.
— Задръж рестото, заслужи си го.
Изскочи от таксито и прекоси на бегом улицата. Номер 47 бе отсреща. Когато мина през портала на малката градинка, чу писъка на Виктория. Изрита в движение обувките си с остри токчета и захвърли атлазената чантичка. Дръпна прилепналата пола на кръста си и се затича към вратата, набирайки скорост. При предишното си идване бе видяла, че ключалката е стара и слаба. Помнеше обаче и двете здрави вериги от вътрешната страна, така че скочи във въздуха и нанесе здрав ритник по вратата.
За нейно изумление ключалката се предаде лесно и вратата се блъсна във вътрешната странична стена. Настя прелетя през нея с краката напред и се озова в коридора. Скочи и продължи напред, почти без да губи скорост.
Помнеше отлично точното разположение в занемарения малък апартамент. Дневната и кухнята бяха отдясно. Но сега виждаше светлина под вратата на единствената спалня. Изби я с нов ритник, дръпна се встрани и опря гръб в стената. След това погледна покрай рамката на вратата в спалнята.
Беше като костница. Постелките на леглото бяха опръскани с кръв. Кръв имаше и по стените, и локвичка в белия губер на пода.
Вики стоеше изправена пред нея, но Настя едва я разпозна. Момичето беше голо. Ушите й бяха отрязани. Раните бяха още пресни и от тях шуртеше кръв. Струйките се стичаха в устата й и зъбите й бяха червени. Кръв капеше и от брадичката и буквално обливаше тялото й. В стаята вонеше на кръв и повърнато.
Настя веднага позна Алеутеца от видеото. Той стоеше зад Вики. Хванал беше главата й в ключ и тя бе абсолютно безпомощна. В другата си ръка стискаше окървавения нож, с който бе извършил касапницата. Прегърнал беше с нея Вики и натискаше върха на дългото окървавено острие в пъпа й. Използвайки тялото на момичето като щит, той гледаше свирепо Настя през рамото й.
— Чуй ме, Алеутецо. Пусни Вики и е възможно да спасиш живота си — каза му Настя със спокоен и разумен глас.
— Не знам коя, по дяволите, си ти, русокоске, но видът ти ми харесва. Имам по-добър план от твоя. Първо, ще приключа онова, което съм започнал с тази крава тук. След това ще те подгоня и като те хвана, ще те изчукам така, както не ти се е случвало през живота ти. После ще убия и теб, но бавно, много бавно. Това, което сега ще последва, няма как да го направя два пъти, така че наблюдавай внимателно…
Той прекара ножа си странично през голия корем на Виктория, срязвайки дълбоко през кожата мускулите и коремната стена. През раната изскочиха червата й. Ножът бе срязал и тях и съдържанието им се изсипа. После той смени ъгъла на острието и го заби под гръдната кост.