Вики разтвори широко очи и втренчи поглед във вечността, докато ножът пронизваше сърцето й. Дъхът й изскочи със сила през разтворената уста и мъртвото й тяло увисна в ръцете на Алеутеца. Дори Настя замръзна за момент пред бруталната сцена.
Основната й грижа обаче се пренасочи от спасяването на живота на Вики към ножа в ръката на Алеутеца, който му даваше ключово предимство.
През тези първи секунди тя разбра от начина, по който мъжът боравеше с оръжието, че е опитен боец и може би най-опасният противник, срещу когото някога се е изправяла. Той съзнаваше колко е добър и беше абсолютно уверен в себе си. Наслаждаваше се на онова, което вършеше. Явно се възбуждаше от миризмата на кръв и вонята на изкормени черва, която изпълваше стаята. Настя си даде сметка, че е смъртно опасно да го подцени.
От друга страна, бе невъоръжена, боса и с ограничаваща движенията й рокля. Малката спалня ставаше още по-малка от леглото в средата й. За специфичния й боен стил тя се нуждаеше от пространство за маневриране, за отскачане назад и лъжливи атаки. Най-вече й трябваше пространство за отбягване на това острие.
Алеутеца явно бе стигнал до същото заключение, защото бързо се приближи с цел да ограничи движенията й още повече. Продължавайки да държи Вики пред себе си като щит, той се опита да натика Настя в ъгъла на стаята. Но тя се измъкна откъм лявата му страна, далече от ножа.
Преди той да успее да завърти човешкия си щит и да я блокира, Настя зае позиция на прага на вратата. Рамката от двете страни защитаваше фланговете й. Обърна се с лице към него и приклекна в стойка за бой, повдигна ръцете си, кръстосани в китките.
— Страхотно! Виждам, че си гледала кунгфу филмите на Джеки Чан, русокоске, — подигравателно подхвърли той, после повдигна тялото на Вики и се затича право срещу нея. Искаше да я изтласка в коридора, където по-лесно щеше да я заклещи.
Настя мигновено съзря открилата се възможност — краката му се виждаха под клатещите се във въздуха стъпала на Вики. Вместо да отстъпи, тя се хвърли срещу него. Точно преди да се сблъскат, се гмурна с краката напред под нозете на Вики и изстреля любимия си „магарешки къч“. Петите й попаднаха в левия глезен на Алеутеца, точно където бе искала.
Чу съвсем ясно звука на счупена кост и разкъсан хрущял. Изпита прилив на триумф, защото знаеше със сигурност, че сега той ще падне и тя ще получи шанс да му отнеме ножа.
Алеутеца изръмжа от болка, но я смая, като се задържа прав. Настя се превъртя със задно кълбо на крака и отново се изправи с лице към него. Преди обаче да успее да възстанови равновесието си напълно, той използва Вики като таран и заби в нея отпуснатото тяло с такава сила, че тя бе изблъскана назад от мястото си в рамката на вратата. Гърбът й се удари в задната стена на коридора.
Алеутеца се отправи към нея. Накуцваше със счупения си крак, но въпреки това се движеше изненадващо бързо. Продължаваше да държи пред себе си обезобразеното тяло на Вики. Притисна Настя към стената на коридора и замахна с ножа към лицето й през рамото на Вики. Настя хвана китката му, но тя беше плъзгава от кръвта и той се освободи с извъртане, без да изпуска ножа си. Отново беше натисната към стената с тялото на Вики, което не й позволяваше да се изправи. Главата на мъртвата безжизнено се клатеше на раменете й. Очите й бяха мътни и невиждащи.
Алеутеца отново замахна към лицето на Настя и тя се гмурна под острието, заради което го загуби от погледа си за миг. Точно тогава той пусна Вики и долната половина на тялото на Настя остана без защита. Със скоростта на пепелянка Алеутеца замахна към корема й. Настя се извъртя, за да се отдръпне от посоката на удара, но трупът беше паднал върху краката й и затрудняваше силно движенията й. Алеутеца замахна. Тя усети ужилването на стоманата, която отвори дълга плитка рана отстрани на бедрото й. Опита се да прескочи трупа и да излезе на открито, преди да му даде възможност да я удари пак, но червата на Вики се оплетоха в глезена й и тя се препъна. Падна на едно коляно и моментално вдигна ръка, за да блокира мушването с ножа, което знаеше, че ще последва, ала вместо това Алеутеца я сграбчи за китката и използвайки ръката й като лост, натисна лицето й в пода. Заби коляно в основата на гърба й, за да я притисне добре, преди да смени бързо хвата си. После насила я вдигна на колене и коленичи зад нея, хващайки я през врата с една ръка в ключ. Приложи върху ларинкса й достатъчно силен натиск, за да й попречи да извика.