— Добра си, русокоске — похвали я той. — Знаеш как да се биеш. — Дишаше тежко и се подсмихваше. — Сега ще имаш възможност да ми покажеш колко си добра и в известната кучешка поза…
В този момент вратата на апартамента се отвори с трясък и Хектор и Пади влетяха през нея. Спряха, за да огледат положението.
Алеутеца се изправи на крака, без да разхлабва ключа през шията на Настя. Използвайки вече нейното тяло като щит, той се обърна с лице към тях.
— Стойте, където сте! — предупреди ги. — Една крачка напред и тази кучка ще си го получи.
Опря ножа в шията на Настя и притисна острието под ухото й. Бе видял пистолета. Хектор го държеше с две ръце. Беше заел класическата стойка на стрелец — леко приклекнал, стъпил на цяло ходило, прихванал леко сгънатата си силна ръка с по-изправената спомагателна. Пистолетът бе насочен право в главата на Алеутеца.
Алеутеца сниши глава зад Настя, с което предложи минимални възможности за успешен изстрел. Започна да надниква ту от едната, ту от другата страна като атакуваща кобра, за да затрудни прицелването на Хектор.
— Добре дошли, господин Крос. Такова удоволствие е да се видим пак. Приемете искрените ми съболезнования за скорошната кончина на любимата ви съпруга — каза той.
Пред очите на Хектор сякаш премина затвор на фотоапарат — зрителното му поле почервеня от огъня на яростта му. Едва се овладя.
Мозъкът му заработи като компютър и започна да изчислява обхвати и ъгли. Мерникът на пистолета му беше настроен да стреля около четири сантиметра по-високо на дистанция от двайсет и пет метра. Разстоянието тук беше осем-девет метра. Трябваше да вземе предвид възходящата траектория на куршума. Междувременно Алеутеца не преставаше да се движи и откриваше главата си за съвсем кратко.
— Можеш да го улучиш, Хек — прошепна Пади, който се бе снишил зад рамото на Хектор. Думите му едва се чуха.
Хектор сви устни в твърда права линия — той знаеше, че вероятността за успешен изстрел, който да не засегне Настя, е около 50 %.
— Можем да сключим сделка, господин Крос — обади се Алеутеца. — Знам, че отвън ви чака кола. Няма начин да сте дошли тук толкова бързо без кола. Дайте ми ключовете и ще получите това парче русо месо. Справедливо ли е?
Оръжието в ръката на Хектор не потрепна.
— Кой ти плати да убиеш жена ми? — попита вместо отговор той.
— Не е това сделката, господин Крос.
— Това е единствената сделка, Алеутецо.
— Вижте какво направих с приятелката ви Виктория — вече няма уши и черва. Моля ви, не ме нервирайте.
Но Хектор дори за миг не погледна към обезобразения труп.
— Искам името му — настоя той.
— Аз пък искам да остана жив. Така че без имена.
— Мога да чакам — подчерта Хектор.
— Не мисля, че можете да чакате — възрази Алеутеца. — Я да проверим… — Той изтегли ножа си зад гърба на Настя, опря острието му в оголения й трицепс и бавно прободе целия мускул, като върхът му се показа отпред на ръката й. Лицето на Настя се изкриви от болка.
— Няма нищо, Хектор — каза тя, но гласът й бе дрезгав, а очите й пълни с агония.
— Кораво момиче! — призна стоицизма й Алеутеца и рязко издърпа острието от плътта й. — Следващият удар минава през крака й — и без да чака, заби острието в бедрото й. Когато го извади, от раната шурна тъмна кръв и започна да образува локвичка на пода.
— Застреляй го, Хек — настоя Пади.
— Хейзъл! — опита се да обясни с една дума нежеланието си да стреля Хектор.
— Хейзъл вече не можеш да я спасиш, но можеш да спасиш Настя. Застреляй го, моля те! — Пади го умоляваше, а Хектор никога не го бе чувал да прави това. Но и никога досега Пади не бе принуждаван безпомощно да гледа как режат на парчета жената, която обича.
Хектор знаеше, че трябва да го направи. Но си даваше сметка и че това ще е най-рискованият изстрел, който някога е опитвал.
Пистолетът в ръцете му беше много специално оръжие. Дейв Имбис бе убедил един военен оръжейник да поработи над него. Първо, оръжейният майстор бе заличил серийните номера, за да няма документална следа, свързваща този пистолет с Хектор. Беше шлифовал канала на цевта, така че да приема куршумите лесно и да се намали вероятността за засечка. Беше обработил цевта със секретна винтонарезна машина на снайперския отдел на американската армия, която бе направила нарезите идеално съответстващи си. Пълнителите също бяха част от специално подготвена партида. Балистичните характеристики също бяха подобрени — всеки куршум се завърташе от нарезите в цевта и излиташе към целта по абсолютна идентична с предишните траектория, без никакво клатене в която и да е било посока около оста на полета. Най-сетне грубият мерник бе сменен с оптична прицелна система, последна дума на технологията. Крайният резултат бе точност на попадението до стотни от милиметъра. Хектор бе прекарал часове на стрелковия полигон с този пистолет и вече го възприемаше като част от тялото си.