От друга страна, Алеутеца пред него бе като заклещено диво животно и вече го обземаха първите пристъпи на нехарактерна за него паника. Той повече не мислеше като онзи хладнокръвен убиец, какъвто беше. Допускаше малка грешка. Беше започнал да клати главата си в ритъм, показвайки я ту от едната, ту от другата страна на главата на Настя с периодичността на метроном. Алеутеца разкриваше пред Хектор едното си око и част от дясната страна на главата си през интервал от около две секунди. Хектор трябваше да изстреля куршума си на по-малко от милиметър от бузата на Настя.
Пое дълбоко и бавно дъх и също толкова бавно го изпусна. Прицели се в мястото, където възнамеряваше да стреля. Натискът му върху спусъка бе на ръба на произвеждане на изстрела. Концентрацията му бе толкова дълбока, че всичко останало забави ход и някак утихна. Пистолетът сякаш стреля сам. На Хектор му се стори, че някаква външна сила, извън негов контрол, натисна докрай спусъка.
Зърна как кичур от косата на Настя бе отрязан като с ножица от куршума, а ухото й потрепна от завихрянето на въздушната струя, после видя окото на Алеутеца да избухва от пронизалия го куршум в облаче бледо желе. Тилът му се взриви. Материята на мозъка му се разстла по стената на коридора, а тялото му падна тежко и остана неподвижно. Петите му спазматично избарабаниха няколко пъти по дъсчения под.
— Веднага трябва да сложим турникети на ранните й, но не докосвай нищо в стаята, ако има риск да оставиш отпечатъци! — извика Хектор на Пади, който вече се бе хвърлил напред. Настя направи крачка към него и рухна в ръцете му. Пади я подхвана и нежно я положи на пода.
Хектор бързо отиде при падналия мъж. Знаеше, че няма защо да се безпокои за пръстови отпечатъци по изразходваните гилзи. Единствените негови отпечатъци бяха по външните части на оръжието. Извади от джоба памучна носна кърпа и старателно избърса пистолета, след което използва кърпата като ръкавица. Трупът на Алеутеца лежеше по гръб. Хектор бе обърнал внимание на хвата му върху ножа и знаеше, че си има работа с десняк. Коленичи до тялото, вдигна отпусната му дясна ръка и пъхна в нея дръжката на пистолета. Намести лявата му ръка върху затвора. Спря за няколко секунди, за да разгледа татуировката на Маалик върху китката на мъртвеца и направи гримаса на отвращение. Коленичи зад Алеутеца, подхвана го с ръка под мишницата и бавно изправи трупа в стояща поза.
— Долу главата, Пади — предупреди той. — Сега ще стрелям… — и дръпна спусъка с показалеца на мъртвеца. Пистолетът стреля и куршумът се заби в стената на коридора до входната врата.
После пусна трупа и го остави да падне.
Огледа внимателно сцената за няколко секунди. Ъглите бяха достоверни. Дясната ръка на Алеутеца сега носеше следи от нагар. Когато криминолозите на полицията направеха парафинов тест, щяха да получат позитивен резултат. Тялото му се бе свлякло по естествен начин, а ножът, който бе използвал да убие Вики, бе под него. Всичко изглеждаше убедително.
Извърна се от тялото и клекна до Пади, който се грижеше за крака на Настя. Пади бе откъснал дълго парче шнур от прозореца в крайната част на коридора. Сега завърза шнура над раната в бедрото. Затегна възела, докато шнурът се вряза в плътта и кървенето бавно престана. Хектор коленичи до него и използва кърпата си за турникет на ръката й.
— Ти й спаси живота. Наистина не знам как да ти благодаря, Хектор — промълви Пади, без да вдига глава.
— Тогава не го прави! — отговори му Хектор.
— Е, аз ще се справя по-добре от глупавия ми съпруг — обади се Настя. — В мига, в който успея да се изправя на крака, ще те даря с голяма дълга целувка. — Беше много бледа и гласът й бе дрезгав, но се усмихваше.
— Ще ти го припомня — предупреди я той.
— А защо направи да изглежда, че Алеутеца е стрелял втори път, след като вече е мъртъв? — попита Пади.
— За да останат следи от нагар по ръцете му и пръстови отпечатъци по пистолета — обясни Хектор.
— Какво ли ще си помисли полицията, като завари тази бъркотия, която им оставяме? — замислено попита Настя.
— Надяваме се да решат, че Алеутеца е убил Вики с ножа си след любовна свада, а после се е разкаял и изплашен от последиците, се е застрелял.
— И са му трябвали два изстрела? — недоверчиво подхвърли Пади. — Първият трябва да е бил съвсем сватбарски!