— Самоубийците често стрелят веднъж, за да проверят дали оръжието е наред и за да добият кураж, преди Да направят фаталния изстрел — обясни Хектор. — Мисля, че прикрихме нашите следи. Не сме оставили тук нищо, което момчетата в синьо да могат да проследят до нас. Да се махаме сега.
Настя не издаде звук, когато Пади я вдигна на ръце и я пренесе през входната врата. Хектор се изправи и отиде до мястото, където лежеше Вики Вусамазулу. Дори за него, който бе свикнал с най-отвратителните аспекти на смъртта, обезобразяването бе погнусяващо. Погледа я няколко минути с мълчаливо уважение.
„Бедното глупаче. Не заслужаваше да свърши по този начин.“
След това се премести при Алеутеца и застана над него. Огледа с ръце в джобовете жалките останки от главата му. Незасегнатото око го гледаше яростно.
През тялото му преминаха вълни на гняв и смут. Гневът беше за стореното от този човек на Хейзъл, а смутът за това, че смъртта му заличаваше следата, която можеше да изведе Хектор до леговището на Звяра.
Сега знаеше със сигурност едно: това бе гарантирано най-задънената улица, в която се бе озовавал. Извърна се и последва Пади до мястото, където бяха оставили паркирана Q— колата. Улицата бе безлюдна.,
Хектор отвори шофьорската врата и седна зад волана. Пади се намести на задната седалка, като придържаше Настя. Тя мълчеше, беше бледа като платно. Хектор запали двигателя и потегли, без да го форсира. Когато минаваха покрай портала за Ботаническата градина в Кю, проговори:
— Е, изглежда, имахме късмет за пореден път. Измъкнахме се читави, с изключение на Настя. Как е положението, царевна?
— Била съм и по-зле, но съм била и много, много по-добре — отговори му тя. — Къде отиваме?
— Отиваме да видим един човек, когото Пади и аз познаваме доста добре — каза Хектор и подаде айфона си през рамо. — Вземи го, Пади. Ще намериш Док Хоган в списъка на контактите ми. Кажи му, че пътуваме към него. Ще пристигнем там след около час и половина.
Док Хоган някога бе лекар в Кралския медицински корпус към полка на специалните авиодесантни части, където бе служил Хектор. След пенсионирането си той се бе оттеглил в семейната ферма в Хемпшър. Обаче зад фасадата на дребен провинциален земевладелец той продължаваше да практикува професията си, макар да го правеше неофициално и без много шум. Специалността му бе обработка на травми. В малкия му и грижливо подбран списък от пациенти бяха всевъзможни бивши военни, все приятели и другари, които ставаха жертва на дребни инциденти, като например забременяването на чужда жена, позволяването да бъдат промушени и неблагоразумието да се окажат на пътя на летящ куршум.
Пади и Настя останаха на гости на Док Хоган за десет дни, преди той да й позволи да отлети за Абу Зара със самолета на „Банок Ойл“, за да довърши там рехабилитацията си.
Смъртта на Алеутеца и Вики Вусамазулу не събуди особен интерес. За нея бе съобщено като за домашно насилие на последните страници на местен вестник и тя така и не стигна до новинарските телевизионни канали и радиостанции.
***
Агата прие предложението му за постоянна работа и стана негов главен личен помощник, но Хектор се видя в чудо, докато я убеди да приеме увеличение на заплатата си.
— Не знам какво ще правя с толкова много пари, господин Крос.
— Той си умно момиче. Агата. Все ще измислиш нещо — увери я той. — Аз обаче ще имам нужда от теб в Абу Зара, където ще искам да си ми подръка, за да ми помагаш в бизнеса и с Катрин Кайла. Може да се върнем в Лондон, след като тръстът продаде номер 11, за да намерим нова квартира.
Освен че бе съвестна и опитна секретарка, тя бе и най-добрият жив познавач на живота на Хейзъл, преди Хектор да се появи на хоризонта.
С всеки следващ ден Хектор я въвличаше все по-дълбоко в разследването, което провеждаше по събраните документи с цел да се опита да открие скрития враг в миналото на Хейзъл. В това отношение съветите на Агата бяха безценни.
По време на една от дългите им и задълбочени дискусии относно самоличността на убиеца Агата му напомни за съществуването на доведен син на Хенри Банок, син на съпругата му преди Хейзъл. Той се казваше Карл и първоначално Хенри го бе приветствал в семейството си с отворени обятия. Беше му осигурил възможно най-елитното образование и когато младежът се дипломирал, го назначил на високоплатена длъжност в „Банок Ойл“.
Тези взаимоотношения обаче бяха експлодирали в жесток семеен скандал, който се отразил тежко на Хенри.