— Каква е тази история, Агата? — попита Хенри. — Чувал съм разни слухове по времето, когато започнах да работя за „Банок Ойл“. Но така и не научих подробности.
— Много малко хора знаят подробностите. Всичко се е случило през 1974-та, а аз започнах работа при господин Банок едва през 1979-а, така че е било много преди моето време. Аз също като вас съм чувала само слуховете. Но каквото и да е станало, господин Банок бе дълбоко засрамен. Той никога не позволяваше на никого в семейството да говори на тази тема. За това не се споменава и в личния му архив, който, предполагам, той е прочистил. Сякаш нищо не се е случвало. Чух, че Карл Банок е излязъл от затвора след излежаване на дълга присъда. След това обаче просто е изчезнал до смъртта на господин Банок и поемането на поста му от Хейзъл. Тогава Карл се появи изневиделица и започна да преследва Хейзъл. Не знам каква е била целта му, но ми се струваше, че се опитва да я изнудва. Мисля, че успя да я принуди да му плати голяма сума, защото отново изчезна някъде и повече нито съм го чувала, нито виждала. Хейзъл не ви ли е разказвала за него?
— Никога. Не съм я питал, но и не ми е споменавала. Знаех, че съществува някаква черна семейна тайна и не исках да ровя из болезнените спомени, свързани с Хенри Банок, когото тя просто боготвореше — призна Хектор. — За мен този Карл все едно никога не е съществувал.
— Във всеки случай аз не виждам как Карл би могъл да бъде уличен по някакъв начин за смъртта на Хейзъл. Каква би била изгодата му да я убие или да плати да я убият? Така или иначе вече беше взел от нея каквито пари е можел да вземе.
— И аз не виждам някакъв мотив, освен най-долна отмъстителност. Но както и ти каза, Хейзъл вече му е била платила, така че защо ще идва толкова години по-късно, за да я убива? Съгласен съм, че изглежда нелогично. Но ние ще имаме едно наум по отношение на господин Карл Банок, макар за мен той да се намира доста надолу в списъка на евентуално заподозрените.
***
Веднага след като се установиха в „Сийскейп Маншънс“, Хектор и Агата започнаха да съставят списък на възможните злодеи, но се оказа, че в живота на Хейзъл бе имало толкова много враждебно настроени хора, че списъкът се разрасна до неимоверна степен. За Хектор бе невъзможно да обикаля по целия свят в проследяване на всяка следа и издирване на всеки възможен извършител. Наложи се Агата да намери почтен частен детектив във всяка страна, където се бяха пръснали някогашните врагове на Хейзъл. Хектор ги нае, за да проведат на място разследването. Само в случаите, когато отчетът на наетия детектив се окажеше обещаващ, Хектор излиташе, за да проследи лично следата докрай.
Първото му пътуване бе до Колумбия, за да разследва местен кокаинов и нефтен барон, който някога бе имал взаимоотношения с „Банок Ойл“, приключили с взаимни обвинения и много неприязън. Агата си спомни, че сеньор Бартоло Хулио Алварес бе отправил смъртни заплахи и бе наричал пред хора Хейзъл Банок:
Yanqui putain de bordel de merde.
За Хектор смисълът на това беше доста неясен, но Агата с готовност му обясни, че става дума за нещо като „Американска дама с леко поведение, която практикува занаята си в долнопробен дом, построен с екскременти“.
— Звучи ми доста неласкаво — съгласи се Хектор. — Май е най-добре да го посетя, за да го вразумя.
Когато кацна в Богота, Хектор установи, че е закъснял с една седмица да присъства на погребението на сеньор Алварес. Човекът бил изпратен в последния си път с шест куршума от автомат, изстреляни от два метра в тила му от доверен телохранител, който, изглежда, малко преди това преориентирал лоялността си към шефа на съперничещ кокаинов синдикат.
Когато Хектор се завърна в Абу Зара, съдбата се оказа малко по-благосклонна към него. Настя се бе възстановила достатъчно, за да го посрещне заедно с Пади на летището.
— Никога няма да се сетиш какво се случи — каза му тя, след като се прегърнаха.
— Каквото и да е, знам, че е добро — отговори Хектор, — защото се хилиш най-идиотски.
— Катрин Кайла пълзи!
— Какво прави?
— Пълзи! Сещаш ли се… на ръце и крака. Тук вече обсъждаме следващата олимпиада — гордо заяви тя.
— Поздравления, Хек! — засмя се Пади.
— Благодаря ти, Подриг. Явно дъщеря ми е вундеркинд — възкликна той развълнувано. — Искам да го видя с очите си.
— Комисията по посрещането с нетърпение очаква пристигането ти в „Сийскейп Маншънс". Искам да те предупредя, че приготовленията бяха големи — каза му Пади.
Качиха се с частния асансьор и когато вратата се отвори, цялото домакинство се бе строило във фоайето под красиво изписан лозунг, опънат между двете стени. На него със златни букви пишеше: