Добре дошъл у дома, тате!
Домашната прислуга бе в дъното на фоайето. Готвачите бяха в кристално бели униформи с традиционните си високи шапки. Униформите на по-второстепенните членове на персонала бяха чисти и прясно изгладени, а камериерките носеха бели престилки на волани над морскосините си рокли.
Пред тях стояха служителите от охраната в парадни униформи, с излъскани катарами на коланите и лъснати до блясък ботуши.
На първа линия бяха застанали трите детегледачки. Сестра Бони бе в центъра, а в ръцете й се намираше Катрин Кайла Банок-Крос.
Самата Катрин бе пременена в бродиран розов гащеризон и голяма част от косата й бе събрана и хваната с огромна розова панделка.
Събралите се избухнаха в аплодисменти при излизането на Хектор от асансьора. Катрин завъртя глава и изумено ги изгледа, а после погледът й се върна на приближаващия се към нея Хектор.
Той забеляза, че цветът на очите й се е променил — сега те имаха по-дълбок и по-светъл нюанс на синьото. Това бяха очите на Хейзъл. Погледът им бе спокоен и фокусиран. Хектор осъзна, че тя действително го вижда, може би за първи път в живота си.
Той спря пред нея, а тя бръкна с палец в устата си и сериозно го изгледа.
— Ти си много красива — каза й той. — Красива си колкото майка си. — Протегна ръце към нея и й се усмихна: — Може ли да те подържа?
Знаеше, че още е много малка, за да го помни или познае. Бяха му казали, че това може да се случи едва след като навърши една годинка. Но продължи да се усмихва и да я гледа в очите.
Видя мислите й да изплуват на повърхността като красива рибка в аквариум. Тя изведнъж отвърна на усмивката му, протегна двете си ръчички към него, наведе се напред в прегръдката на сестра Бони и така заподскача, че сестрата едва не я изтърва.
„Майната им на експертите! — помисли си Хектор. — Тя наистина ме позна!“
Взе я на ръце и тя се намести в извивката на лакътя му, балансирайки там без усилие. Беше лека и мека и миришеше на прясно топло мляко.
Целуна я по темето и детето ясно произнесе:
— Ба! Ба!
— Искаме да кажем „тати“ — преведе сестра Бони. — Работим по въпроса, но за нас тази думичка е доста трудна.
***
Занесе Катрин в детското отделение и трите й гледачки го последваха. Сложи я в средата на пода и се отдръпна до вратата.
— Е, малка красавице — каза й. — Да те видим сега как пълзиш. — И плесна с ръце. — Хайде, Кати. Ела при баба, детето ми.
Тя се обърна по коремче, подпря се на ръчички и коленца и буквално се изстреля към него. Когато го стигна, хвана се с две ръце за крачола му и се опита да се изправи на крака. Падна назад на подплатеното си с памперс дупе и трите гледачки възбудено закудкудякаха:
— Видя ли това?
— Опита се да се изправи на два крака!
— Никога не го е правила досега!
Беше време за обяд и Хектор се включи в ритуала, като се опита да й пъхне в устичката малка лъжичка смляно пилешко месо с тиква. Повечето от храната бе върната. Пюрето потече по брадичката й и изцапа и лигавника, и предницата на ризата му. Когато преглътна последната лъжичка, очичките й се затвориха, брадичката й се опря в гърдите и тя заспа, както си седеше.
Хектор прекара два часа в залата за фитнес, докато дъщеря му спеше, после се преоблече в екипа си за крос, взе „кенгуруто“ на Катрин и отиде да я намери. Когато видя „кенгуруто“, тя ритна с крачета и издаде звук на върховно одобрение.
Тичаха по почти безлюдната плажна ивица, следвани на дискретно разстояние от двама от най-добрите хора на Дейв Имбис. Хектор й пя, после й прави физиономии, които я накараха да се залива от смях. Видя я, че разглежда лицето му. Малката завря пълничките си розови пръстчета в устата си, за да види откъде идват странните звуци, и се опита да го имитира. Но вместо това наду балончета и се заля от смях.
Това същество притъпяваше болката от самотата му. Не му беше така мъчително да се сеща за Хейзъл.
За нещастие, трябваше да се върне в Лондон.
***
Колкото и да бе невероятно, агентът в Лондон бе намерил купувач за номер 11. Рони Бънтър бе помолил от името на съвета на надзорниците Хектор да проконтролира прехвърлянето на собствеността. Така че трябваше да присъства на място, докато фирмата по пренасяне опаковаше съдържанието на огромната къща. Купувачът бе индийски стоманодобивен магнат. Даваше къщата на един от синовете като сватбен подарък. Хектор се отърва от повечето мебели, като му ги препродаде. Антиките и предметите на изкуството, събрани от Хейзъл, изпрати в „Сотбис“ за продажба на търг. Изпита върховно, почти физическо облекчение, когато и последният тежко натоварен камион замина от алеята пред дома.