Хектор осъзна, че я бе слушал затаил дъх, така че сега го изпусна продължително и каза:
— Ако си направила това за мен, не мога да ти позволя да продължиш. Жертвата е прекалено голяма.
— Вече съм го направила — въздъхна тя. — Не мога да върна нещата. Твърде късно е. Освен това решението ни е правилно. Убедена съм, че това решение е правилното. Моля те, не спори! Това е моят подарък за теб и Катрин Кайла.
— Обясняваш го по начин, който не ми оставя избор. Трябва да го приема. Благодаря ти, Джо. Ще разбереш, че можем да се отблагодаряваме.
— Знам това. — Тя сведе поглед към ръцете си с вплетени пръсти в скута. Когато отново го погледна, беше овладяла напълно емоциите си. — Съставеният от Хенри Банок учредителен договор на тръста е триста и десет странично чудовище. Ще ти трябва цяла вечност, за да го прочетеш, защото на всеки две-три страници неудържимо ще ти се приспива. — Тя отвори куфарчето и извади от него две флашки. Сложи ги върху дланта на едната си ръка и се загледа в тях, сякаш не й се искаше да му ги даде. — Онова, което направих, бе да ти приготвя цифрово копие на истинския учредителен договор на тръста — и тя сложи едната флашка на писалището пред него. — На втората флашка съм изложила предисторията и контекста, довели до учредяването на създадения от Хенри Банок тръст, а после и верижната реакция от събития, до които доведе това. Мисля, че с пълното съдействие на Рони Бънтър успях да подредя фактите в годен за четене и логически издържан ред. Предполагам, че съм имала някакви неподозирани писателски заложби, защото усетих, че не мога да се откъсна от писането. — Тя се усмихна самосъжалително: — Както и да е, предлагам ти първия си опит в художествената проза. Не е нито роман, нито повест защото всичко, което съдържа, се е случило.
Тя стана и постави втората флашка до първата на писалището. Хектор я взе и с любопитство я разгледа. Джо се върна при креслото, седна и го загледа. Той се наведе и вкара флашката в слота на настолния си компютър.
— Форматирано е за Microsoft Word — уточни тя.
— Отвори се без проблем — отговори той. — Но сега ми иска парола.
— Паролата е, poisonseed7805“ — съобщи тя. — С малки букви, слято.
— Прие я. Добре… отваря текста. „Карл Петер Куртмайер. Отровното семе“ — прочете той на глас заглавието в началото на документа.
— Надявам се съдържанието да ти се види по-интересно, отколкото това заглавие подсказва — каза Джо.
— Ще започна да чета веднага, но това май ще ми отнеме часове, ако не и дни. С какво би могла да се забавляваш междувременно? Би ли искала да почетеш някоя книга, да гледаш телевизия, да се разходиш или да пазаруваш? Лондон е град, в който не можеш да скучаеш.
— Чувствам се смазана от разликата във времето — прозя се тя, прикрила устата си с ръка. — Взех убийствено ранен полет и пътувах в туристическа класа. Турбулентността и хъркащата като лъвица дебела съседка, чиято плът преливаше от нейната в моята седалка, не ми позволиха да мигна.
— Бедното момиче! — Хектор стана от стола си. — Както и да е, проблемът ти е лесно разрешим. Ела…
Той взе куфарчето й и я поведе към апартамента за гости. Когато видя леглото, тя се усмихна:
— Виждала съм игрища за поло, които са по-малки от това. — Банята също я впечатли.
Той я върна в основната спалня и й каза:
— Нощниците са в дрешника. Избери си подходяща, заключи вратата и кажи сбогом на този жесток свят за колкото можеш по-дълго.
След този съвет излезе и я остави.
Върна се в кабинета си. Седна пред компютъра и започна да чете първа страница на „Отровното семе“.
***
Карл Петер Куртмайер бил роден в Дюселдорф, Рейн — Рурската област на Западна Германия.
Баща му се казвал Хайнрих Еберхард Куртмайер. По време на Втората световна война Хайнрих бил младши офицер в нацисткото Гестапо. През последните дни на военни действия той бил пленен от британските сили, освободили концентрационния лагер Берген-Белзен. Хайнрих бил осъден от военен съд на четири години затвор за ролята си в извършваните в лагера на смъртта извращения.
След освобождаването му от затвора се завърнал в родния си Дюселдорф. Намерил работа в нощен клуб с името Die Lustige Witwe, което означавало „Веселата вдовица“. Бил добре изглеждащ млад мъж с културни обноски. Но бил също така ловък бизнесмен и много трудолюбив човек. Купил нощния клуб след смъртта на собственика му от неговата вдовица. За трийсет години създал верига от клубове из цяла Германия и се превърнал в богат човек.