Продължавал да управлява клубовете си и на седемдесет и две годишна възраст, когато наел в първия клуб в Дюселдорф млада танцьорка. Казвала се Марлене Имелда Клайншмид. Била умна, жизнена и красива. Била на деветнайсет години, когато Хайнрих Куртмайер се оженил за нея. Осемнайсет месеца след раждането на сина им Хайнрих Еберхард Куртмайер бил повален от рак на дебелото черво. Смъртта му била почти толкова неприятна, колкото и смъртта на еврейските мъже, жени и деца, за която бил отговорен в лагера на смъртта.
Марлене Имелда се оказала вдовица на „зрялата“ възраст от двайсет и една години.
Когато пристигнали оценителите, за да оценят стойността на имуществото на Хайнрих за данъчни цели, се разбрало, че той имал друг таен порок, съвсем различен от избиването на беззащитни евреи. Бил страстен хазартен играч. Противно на онова, в което повечето жители на Дюселдорф вярвали, оказало се, че Хайнрих изобщо не бил богат. Бил проиграл цялото си състояние. След като нощните му клубове били продадени, Марлене Имелда и невръстният й син се оказали почти мизерстващи.
Тя обаче все още била млада, красива и находчива. Знаела отлично къде са парите. Емигрирала в Съединените щати и само месеци след пристигането си там намерила работа като секретарка в разрастваща се компания за проучване на петролни находища, базирана в Хюстън.
Основателят и собственик на компанията се казвал Хенри Банок. Той бил симпатичен, неуморим и невероятен човек. Външно приличал на Джон Уейн с това-онова от Бърт Ланкастър. На младини бил пилот на изтребител в Корея и имал официално записани шест сваляния на противници. По-късно създал в Аляска собствена чартърна компания, която нарекъл „Банок Еър“. Навъртял много часове за големи компании за проучване на петролни находища и малко по малко в хода на работата се запознал с голям брой висши мениджъри. Те го научили на тънкостите в занаята и това станало за него пропуск в света на петрола. Не след дълго придобил няколко концесии за сондажи. Малко преди Марлене Имелда да започне работа за „Банок Ойл“, той купил първото си петролно находище на северния склон на Аляска, така че вече бил на практика мултимилионер. Двата му предишни брака били бездетни. Хенри отчаяно желаел да се сдобие със син. Това била и основната причина за провала на предишните му бракове — нито една от съпругите му могла да го дари със син.
Марлене била на двайсет и шест и още по-красива, отколкото по времето, когато се запознала с Хайнрих. Знаела как да достави удоволствие на мъж и в леглото, и извън него. Харесала се на Хенри Банок до полуда. Фактът, че вече имала петгодишен син, дори я правел още по-желана за него.
А Карл Петер Куртмайер приличал на майка си. Бил даже по-красив и от нея. Имал гъста руса коса, твърда линия на челюстта и леко източна извивка на очите, която му придавала мистериозност и замисленост. Този дребен недостатък обаче сякаш подсилвал съвършенството на останалите му черти.
Карл бил интелигентен и притежавал дар слово. Дори на тази ранна детска възраст той вече говорел испански, френски, немски и английски. Оценките му в училище били отлични от горе до долу. Хенри се впечатлявал от добре изглеждащи хора, които освен това били умни и сговорчиви. Също като майка си, Карл бил точно такъв.
Когато Хенри Банок се оженил за Марлене Имелда, той официално осиновил Карл и променил името му на Карл Питър Банок, премахвайки тевтонското звучене и начина на изписване на рождените му имена.
Хенри използвал връзките си, за да намери място на Карл в училището „Сейнт Майкъл" — едно от най-престижните частни средни училища в Тексас. Почвата там се оказала много плодотворна за момчето. Той бил винаги сред тримата най-добри ученици в класа, освен това играел американски футбол и баскетбол в отборите на училището.
Марлене доказала, че Хенри не е безплоден, както клюкарствали много от враговете му. Не изминали и три години от сватбата им, когато тя родила трикилограмова дъщеричка.
Също като майка си, Саша Жан била изключително красива. Била още мило и чувствително дете с подчертани музикални заложби. Започнала да учи пиано на тригодишна възраст, а преди да навърши седем, вече можела да изпълнява най-трудните в техническо отношение композиции в стандартния класически репертоар, в това число „Трети концерт за пиано“ на Рахманинов.
И обожавала по-големия си брат Карл.
Саша била почти на девет години, когато Карл правил насила секс с нея. Подготвял я за този момент през предишните шест месеца, като я подлъгвал, когато били сами, да гали половите му органи. Тогава Карл вече бил петнайсетгодишен и преждевременно полово развит. Научил Саша да си играе с пениса му, затварял ръката й върху него и я движел по дължината му, докато не се изпразвал. Бил търпелив и мил с нея, казвал й колко много я обича, какво умно и красиво момиче е и какво голямо удоволствие му носи. Невинната Саша гледала на тези игри като на възхитителна малка тайна между двама им, а тя страшно обичала тайните.