Любимото място на Карл за тези интимности била съблекалнята на плувния басейн в необятната градина на семейното имение. Най-доброто време било, когато баща им заминавал по служба в Аляска, а майка им си почивала след обяда. Марлене вече имала навика да изпива с обяда си по три-четири коктейла с джин и лайм, така че направо залитала, когато станела от масата, за да се отправи към спалнята. И Карл започнал да води Саша на плуване точно по това време.
Първия път, когато Карл се изпразнил в устата й, Саша неприятно се изненадала. Отвратила се от вкуса, разплакала се и заявила, че повече няма да си играе с него. Той я целунал и я успокоил, че не й се сърди, дори вече да не го обича, но въпреки това той продължавал да я обича.
Ала не се държал така, сякаш я обичал. През следващите седмици бил много отчужден и й подхвърлял злостни и омразни думи. В крайна сметка Саша предложила пак да ходят на плуване след обяда. Не след дълго привикнала с вкуса. Понякога той го вкарвал много дълбоко в гърлото й и вечер тя заспивала разплакана. Единственото важно за нея обаче било, че брат й пак я обича.
Един следобед той я накарал да си събуе гащичките. Седнал на пейката срещу нея и я погалил там. Тя затворила очи и се насилила да не се отдръпне, когато той вкарал пръста си в нея. Накрая се изправил и се изпразнил върху коремчето й. После й заявил, че е отвратителна, че трябва да се избърше и да не казва на никого. Накрая си тръгнал, без да каже нито дума повече.
Онзи вечер тя отказала да вечеря, така че майка й дала две супени лъжици рициново масло и я спряла от училище на следващия ден.
Три седмици преди празненството за деветия й рожден ден Карл дошъл в спалнята на Саша, когато домът утихнал. Съблякъл си пижамата и легнал в леглото й. Когато вкарал онова нещо в нея, болката била такава, че тя изпищяла, но никой не чул.
След като си тръгнал, тя установила, че кърви. Седнала на тоалетната чиния и слушала как кръвта й капе във водата. Толкова се срамувала, че не смеела да повика майка си. Освен това знаела, че майка й заключва спалнята си и никога не би отворила на чукане и молби.
След известно време кървенето спряло и тя натъпкала нощницата между краката си. Замъкнала се някак до края на коридора, където в шкафа за спално бельо намерила чист чаршаф, с който да смени окървавения. Пак така болезнено бавно отишла в кухнята, натикала изцапаната си нощница в торбичка за боклук и я скрила в кофата за смет.
На следващия ден станала обект на внимание за всички в класа. Обикновено била сред звездите по математика, но този път не успяла да пресметне отговора на нито една от задачите. Учителката я извикала след края на часа и я сгълчала за лошия резултат.
— Какво ти има, Саша? — хвърлила тя на масата страниците с теста. — Не приличаш на себе си.
Саша не отговорила. Прибрала се у дома и откраднала бръснарско ножче от банята на баща си. Заключила се в своята баня и си прерязала вените на китките. Една от прислужничките забелязала изтичащата изпод вратата кръв и с писъци се втурнала в кухнята.
Прислугата разбила вратата и я намерили. Извикали бърза помощ. Срязванията на китките й не били много дълбоки и поради това не могли да доведат до смъртта й.
Марлене я спряла от училище за три седмици. Когато пак започнала да излиза, Саша казала на учителката си по музика, че повече няма да свири на пиано. Отказала да участва във вечерта на музиката, насрочена за следващия петък. Няколко дни по-късно отрязала с ножица косата си и издраскала лицето си до кръв, убедена, че има пъпки от акне. Изражението й станала измъчено, а поведението й стеснително и неспокойно. В очите й се настанил страх. Вече не била красива. Карл й заявил, че е грозна и че повече не желае да си играят.
Месец по-късно избягала от дома. Полицията я открила осем дни по-късно в Албакърки, Ню Мексико, и я върнала вкъщи. Няколко месеца по-късно отново избягала. Този път се добрала чак до Калифорния, преди да я открият.
Когато я изпратили насила на училище, тя подпалила музикалния кабинет. Пожарът изпепелил цялото крило и пораженията възлезли на няколко милиона долара.