През октомври Хенри Банок се разведе с Марлене Имелда Банок и получи пълни родителски права над двете им дъщери — Саша и Бриони. Карл вече беше пълнолетен, поради което името му отсъстваше от документите по развода. Когато бе изписана от клиниката, Марлене замина да живее сама на Каймановите острови във великолепно имение на брега, където за нея се грижеше многочислена прислуга. Всичко това бе част от споразумението за разтрогване на брака.
В края на октомври Управлението за гражданска авиация отказа да поднови свидетелството на Хенри Банок за пилотиране на граждански самолет. Причината — влошено здравословно състояние.
— Какви, по дяволите, ги говорите? — гневно се нахвърли Хенри върху лекаря, който бе провел прегледа. — Купил съм си „Гълфстрийм“ за дванайсет милиона долара. Не можете да анулирате разрешителното ми сега. Здрав съм колкото бях, когато пилотирах изтребителите „Сейбър“ в Корея.
— Нека ви напомня с уважение, господин Банок, че това е било преди трийсет години. Само че от тогава до сега сте работили като товарен кон. Кога за последен път ползвахте отпуск?
— Какво общо има това с проблема, дявол да го вземе? Аз нямам време за отпуск и почивки.
— Точно това исках да подчертая, сър! Кажете ми в такъв случай колко хавански пури сте изпушили след Корея? Колкото бутилки „Джак Даниелс“ сте изпразнили? Колко време сте прекарали в залата за фитнес?
— Държиш се много дръзко с мен, приятелю! — почервеня Хенри. — Това си е лично моя работа.
— Извинявам се. Но трябва да ви съобщя, че страдате от класически случай на предсърдно мъждене.
— Спести ми проклетия си жаргон. За какво мъждене дрънкаш?
— Опитвам се да ви обясня, че сърцето ви танцува като надрусан със стероиди Джийн Кели. Но това е само половината истина. Кръвното ви налягане е в космоса при Нийл Армстронг. Ако ви бях личен лекар, незабавно щях да ви назнача кумадин, господин Банок.
— В такъв случай, слава богу, че не си ми личен лекар. Чувал съм за този кумадин. И знам отлично, че е отрова за плъхове и изобщо няма вкуса на „Джак Даниелс“, така че можеш сам да си го назначиш, да го направиш на топче и да си го завреш отзад, доктор Менгеле! — С тези думи Хенри стана и гневно напусна кабинета.
Дори без пилотската си книжка Хенри продължи да пилотира любимия си „Гълфстрийм“. До него седяха двама високоплатени професионални пилоти в готовност да го заместят в случай на нужда.
Но понякога посред нощ той се събуждаше, усещайки сърцето си да пърха в гърдите му. Отказа да се прегледа при друг лекар. Не искаше да чува отново смъртната си присъда.
След предупреждението, че дните му са преброени, той започна да работи дори още повече. Мисълта да се откаже от хаванските пури и уискито беше непоносима и той я изгони от съзнанието си.
През ноември Бриони Лий спечели щатската математическа олимпиада в конкуренция с ученици три-четири години по-големи от нея, с което дотолкова впечатли съучениците си, че те гласуваха за нея като най-вероятното лице, което някога би могло да стане президент на Съединените щати. Тя беше поела от майка си грижата за редовните посещения на по-голямата си сестра.
Всяка неделя Бонзо Барнс, цветнокожият шофьор и телохранител на Хенри, я откарваше до „Деветте бряста“, където тя прекарваше деня със Саша. Бонзо бе бивш претендент за шампионската титла по бокс в тежка категория. Като повечето възрастни, той също обожаваше малката Бриони. Тя сядаше отпред до него и двамата щастливо си бъбреха по целия път до Пасадина и обратно.
През декември същата година, докато баща му бе в Абу Зара за ревизия на концесиите на „Банок Ойл“ в тази страна, Карл Питър Банок най-сетне разби паролите на сейфа на Хенри Банок.
Карл бе открил място на терасата над плувния басейн, откъдето можеше скришом да наднича в кабинета на баща си. Една събота сутрин той наблюдаваше през бинокъл „Цайс“ с десеткратно увеличение как Хенри сяда зад бюрото си и отлепя копринената подплата на черния си кожен бележник. След това извади скритата там визитна картичка.
На гърба на визитката Хенри бе написал с едрия си почерк дълга поредица от букви и цифри. Той стана и прекоси стаята до стоманената врата на личния си сейф. Правейки често справка с написаното на картичката, Хенри завъртя в двете посоки диска на ключалката, за да набере паролата, след което завъртя колелото за заключване в посока, обратна на часовниковата стрелка, и отвори масивната врата.
Наложи се Карл да изчака няколко седмици Хенри да замине в поредната си командировка, но след това разполагаше с десет дни и нощи, за да свърши работата.