Първата нощ, след поредица влудяващи опити да налучка, той успя да надвие сложната последователност от знаци, деактивира заключващия механизъм и отвори стоманената врата на хранилището.
На следващата нощ фотографира вътрешността му и разположението на съдържанието. Преди да посмее да мръдне каквото и да е било, той искаше да е сигурен, че ще може да върне всичко в първоначалното му положение. Знаеше, че баща му веднага би забелязал евентуална промяна.
Носеше хирургически ръкавици през цялото време, за да не остави отпечатъци в сейфа, и работеше с изключителна прецизност, като обръщаше внимание и на най-дребните детайли.
На третата нощ вече можеше да започне разглеждането на съдържанието на хранилището. Златните кюлчета бяха струпани на пода, където тежестта им се поемаше от стоманата и бетонните основи. Пресметна на око, че купчината беше на стойност около петдесет-шейсет милиона долара.
Поведението на Хенри винаги бе диктувано от особена смес на безразсъдна смелост и благоразумна предпазливост. Тази купчина явно представляваше малкият му кризисен фонд.
На първата редица полици бяха военните медали на Хенри и грамотите от дните му в американската авиация, редом със снимки и сувенири, имащи значение за него. Следваха полици с папки с документи, сертификати за притежание на акции, облигации и нотариални актове на многобройните имоти и концесии, които Хенри притежаваше като физическо лице. Другите му значителни активи бяха на името на „Банок Ойл Корпорейшън“.
Карл намери онова, което търсеше, най-отгоре.
Вече знаеше за съществуването на „Семеен тръст Хенри Банок“. Още докато бе следвал в „Принстън“, той бе започнал да бърника в телефоните на баща си в спалнята и кабинета му. Дори бе опитал да получи достъп до частните му телефонни линии в централата на „Банок Ойл“, но защитният кордон около сградата се бе оказал непреодолим.
Карл се бе примирил да подслушва само линията към основната спалня, по която Хенри провеждаше многобройни разговори с бившите си съпруги и метреси. По-важно обаче бе, че Карл успя да запише разговорите, които Хенри бе провел от кабинета си долу, сред които имаше такива с деловите му партньори, и най-вече с неговите адвокати.
Карл бе успял да проследи някои от дискусиите между Хенри и Роналд Бънтър, главния му адвокат, докато двамата бяха сглобявали „скелета“ на учредителния договор за семейния тръст. Той обаче бе получил само бегла представа за точното съдържание и условията в окончателния текст на договора.
И ето че сега бе намерил копието за Хенри, представляващо обемист том, по средата на най-горната полица.
Но не подходи прибързано към него. Разгледа го подробно с лупа, преди да го разтвори. Записа си номерата на страниците, които Хенри бе слепил с микроскопични капчици лепило. Раздели ги внимателно и отново ги слепи, когато приключи с тях.
Между страница 30 и 31 намери косъма, оставен там от Хенри, за да заложи капан за натрапниците. Позна, че е от космите на самия Хенри — къдрав и жилав, явно откъснат от бакенбардите му. Карл го прибра грижливо в чист бял плик и го върна на мястото му, след като свърши с документа.
Всички тези предпазни мерки оставиха на Карл три спокойни нощи преди завръщането на баща му от Близкия изток. През тези нощи той успя да прегледа договора на „Семеен тръст Хенри Банок“.
Онова, което прочете, го изпълни с усещане за нова мощ. Семейният тръст му даваше всесилна власт. Сега беше въоръжен срещу света и скрит зад многомилиардна броня. Беше неуязвим.
***
Саша Жан постепенно бе деградирала до умственото състояние на пет-шестгодишно момиченце. Светът й се бе свил едновременно с изключването на мозъка. Вече бе неспособна да разпознае никого, освен една от медицинските сестри на средна възраст, която се държеше подчертано мило с нея. Другото изключение бе по-малката й сестра Бриони.
След като любимата й медицинска сестра се пенсионира, свитият свят на Саша се смали двойно и тя стана особено зависима от Бриони. Когато времето позволяваше, двете прекарваха всяка неделя в градината на „Деветте бряста“. С течение на времето лекарите се убедиха колко отговорна е Бриони. Разбраха също, че могат да й се доверят, така че без колебание я оставяха Да се грижи за Саша през целия ден.
Саша се бе превърнала в затлъстяла двайсетгодишна девойка. Бриони се грижеше за нея майчински и я водеше за ръка до любимото й място край езерото, където си правеха пикник и хранеха патиците. Саша вече не можеше да се концентрира достатъчно дълго, за да чете самичка, но обичаше детските стихотворения. Бриони й ги четеше. Играеха на дама, „Направи като мен“ и криеница. Търпението на Бриони беше неизчерпаемо. Тя даваше на Саша от храната, която обикновено донасяше от дома, и избърсваше лицето и ръцете й, когато я нахранеше. Водеше я до тоалетната и й помагаше да се избърше и оправи дрехите си на излизане.