Отново замълча, а Бриони продължаваше успокоително да тананика. Изведнъж Саша се изправи в седнало положение и възкликна:
— Сетих се! Казваше се Карл Питър и наистина ми беше брат. Но после замина. Всички заминаха. Мама и тате… вече ги няма, напуснаха ме. Всички ме изоставиха освен теб, Бриони.
— Никога няма да те изоставя, Саш. Ние завинаги ще си останем сестри.
Саша се успокои и пак се отпусна по корем. Бриони започна да я гали и да тананика тихичко без думи.
Все така внезапно Саша заговори с глас, който повече подхождаше за двайсетгодишна девойка, каквато бе, а не за петгодишното момиченце, в което се бе превърнала.
— Да, сега си спомням, че брат ми Карл дойде онази нощ в спалнята ми и легна в моето легло. Разтвори краката ми, набута голямото си твърдо нещо в мен и го накара да пръска. Изпищях, но никой не ме чу. Започнах да кървя и много ме заболя, но не казах на никого, защото Карл ми нареди да не го правя. Правилно ли постъпих, Бриони?
— Разбира се, сестричке моя. Ти си толкова добро момиче и винаги постъпваш правилно.
— Обещай ми никога да не ме напуснеш, Бриони.
— Обещавам никога да не те напусна, мила моя Саш.
***
Онази неделя вечер Бриони се прибра от посещението си в „Деветте бряста“, а в алеята пред къщата бе спрял новият „Форд Мустанг“ на Карл. Точно когато тя влизаше през входната врата, Карл слизаше на бегом по стълбището. Беше в костюм и с вратовръзка. Обувките му бяха лъснати, а косата му зализана и лъскава от брилянтина.
— Здравей, Бри! — извика й той. — Как е малката ни изкукала сестра? Все още ли си играе с феите?
— Саша е добре. Тя е много мило и прекрасно момиче — отговори Бриони, но не можа да се насили да го погледне в лицето… в самодоволното му арогантно лице.
Карл бързо загуби интерес към Саша. Беше споменал името й само за да подразни Бриони. Спря пред високото в цял ръст огледало в основата на стълбището и нагласи възела на вратовръзката си. После извади гребен и внимателно приглади няколкото стърчащи косъма.
— Чака ме голяма нощ. Тя ме преследва вече цял месец. Е, дойде й времето. Как изглеждам, Бри? — обърна се към нея той и разпери ръце: — Та-та…! Мечтата на всяка жена, нали?
Бриони спря пред него и се принуди да го разгледа изучаващо. Много от приятелките й се кълняха, че Карл бил най-красивият мъж, когото някога са виждали. И изведнъж осъзна, че го ненавижда — той беше просто една извратена садистична свиня.
— Знаеш ли, Карл… за първи път забелязвам, че дясното ти око е по-голямо от лявото — подхвърли тя, а той изумено се обърна пак към огледалото. Тя се мушна покрай него и изтича нагоре по стълбите, знаеше, че сега той ще агонизира седмици наред за размера на очите си. Стана й приятно.
Баща й беше извън града. Беше излетял с новия си реактивен самолет за някаква смешна малка страна в Близкия изток, наречена Абу Зара, и щеше да отсъства следващите десетина дни. Беше сама в голямата къща. Позвъни в кухнята и попита Куки дали може да вечеря в столовата за персонала с прислугата, вместо да се храни самичка в голямата стара трапезария. Куки се зарадва. Всички обичаха Бриони.
— Специално ще ви изпека ябълков пай, госпожице Бри.
— Ти си истинско съкровище, Куки. Знаеш, че това е най-любимият ми десерт!
След вечеря Бриони се заключи в нейния кабинет, който бе в съседство със спалнята й, и копира в стария си мобилен телефон записа, който бе направила в „Деветте бряста". Докато слушаше сладкия бебешки глас на Саша да разказва за отвратителните перверзни, тя усети, че отново се изпълва с неудържим гняв.
Улови се, че мисли за ловджийската пушка 10-и калибър в работната стая на баща й на долния етаж. Хенри я бе научил да стреля по глинени гълъби и тя се бе превърнала в доста добър стрелец. Но сега бе на прага да загуби чувството си за мярка и логичното си мислене. Трябваше да положи усилия, за да се върне към първоначалния план.
Когато завърши копирането на записа, тя заключи телефона в нощното си шкафче и седна на бюрото, за Да напише домашното си за следващия ден. Изключи лампата малко преди десет, но остана будна почти до полунощ. Тогава заспа, но бе събудена от рева на мустанга, приближаващ до дългата алея за коли. Карл винаги караше много бързо, когато беше пил. Погледна часовника и видя, че е три и десет през нощта.
На следващата сутрин закуси в кухнята при Куки, а Бонзо я откара до училището, преди Карл да се бе излюпил от спалнята си.
През голямото междучасие повери старата си „Нокия“ с резервното копие на несвързаните разкрития на Саша на най-добрата си приятелка Алисън Демпър. Опасяваше се, че ако държи записа у дома, Карл може случайно да го намери.