— Закълни ми се във всичко най-мило за теб, че няма да кажеш на никого, че съм ти го дала! — помоли тя Алисън, която бе, меко казано, заинтригувана, но послушно плю на пръста си, прекръсти се и се закле в живота си.
След училище Бриони се оплака от главоболие и бе освободена от часа по изкуство. Прибра се направо у дома и зачака брат си Карл да се прибере след работния си ден в централата на „Банок Ойл“. Той обикновено се отбиваше за по бира с приятелите си в „Трубадур Ин“, но тази вечер се прибра с гръм и трясък по алеята малко преди седем.
Бриони седеше до прозореца в спалнята си. Подаде се навън и му извика, докато той излизаше от колата и затръшваше вратата:
— Здрасти, Карл! Ако имаш няколко минутки, бих искала да поговоря с теб. Би ли се качил в спалнята ми?
— Веднага, сестричке.
Чу го да изтрополява по стълбите и след малко почука на вратата.
— Отворено е — каза тя, Карл отвори и спря на прага.
— Какво има?
Тя седеше на леглото, но за него бе преместила креслото в центъра на стаята.
— Влез, Карл. Седни. Искам да си поговорим за Саша.
Той затвори вратата и без желание се отправи към креслото. Излегна се в него и преметна крак през един от подлакътниците.
— И какво да говорим за Саша? Да не е видяла малки зелени човечета от Марс или си мисли, че най-сетне се е превърнала в розова полярна мечка — изсмя се той на собственото си остроумие.
— Би ли изслушал това — подаде му тя телефона.
— Сигурно е любимото ти рап парче…
Бриони го мразеше с такава сила, че беше неспособна да проговори.
Включи телефона и го остави на нощното шкафче.
Кратка пауза и след това се разнесе гласът на Саша. Карл веднага го позна. Поизправи се в креслото, свали крака си от подлакътника и чинно застана, прибрал двата си крака един до друг.
— Не ми хареса, когато накара нещото си да изцвърка в устата ми… имаше гаден вкус — каза Саша и Бриони видя брат й да трепва и да поглежда към прозореца, сякаш търсеше път за бягство. Но вниманието му отново бе привлечено от продължаващия разказ на Саша: — Мъчих се да си спомня името му. Той ми каза, че ми е брат, но аз нямам брат. Показа ми как да държа онова нещо и да го движа в ръката си нагоре-надолу, докато… изцвърка. Харесваше ми, когато ми казваше, че съм умна и колко много ме обичал.
Бриони взе телефона и превъртя записа с няколко секунди напред. Натисна отново бутона за възпроизвеждане и пак остави апарата на шкафчето. Сега гласът на Саша бе по-твърд и зрял:
— Брат ми Карл дойде онази нощ в спалнята ми и легна в моето легло. Разтвори краката ми, набута голямото си твърдо нещо в мен и го накара да пръска. Изпищях, но никой не ме чу. Започнах да кървя и много ме заболя, но не казах на никого, защото Карл ми нареди да не го правя. Правилно ли постъпих, Бриони?
— Разбира се, сестричке моя. Ти си толкова добро момиче и винаги постъпваш правилно.
Бриони посегна и изключи записа, след което тихо попита в настъпилата тишина:
— Как мислиш, Карл, правилно ли си постъпил?
Устните му помръднаха, но не се чу никакъв звук. Той избърса лице в ръкава на сакото си и се загледа в потните следи по тъканта.
След това внезапно скочи, сграбчи телефона от нощното шкафче и без да спира движението на ръката си, го хвърли към вратата на банята. Устройството се разпадна на съставните си части. Младежът прекоси стаята с бързи и решителни крачки и стъпка останките.
Ръцете му трепереха и цялото му тяло се тресеше, когато се обърна с лице към Бриони:
— Тази развратница. Гадната малка курва. Ти и побърканата ти развратна сестра сте измислили всичко това. Признай си — ти си точно толкова луда, колкото е тя. И двете ме ревнувате. Опитвате се да ме дискредитирате пред баща ми. Но той ме обича.
— Баща ти е бил нацистки военнопрестъпник — тихо каза Бриони. — Казвал се е Куртмайер, пращал е хора в газовите камери, а после е въртял верига от бордеи. Ти си издънка на бащиното си гнило семе, Карл Куртмайер.
— Това е лъжа! — изрева той. — Твоя измислица. На теб и на лъжливата малка кучка — продължи да крещи той срещу нея.
— Нищо не съм измисляла — подчерта Бриони, без да повишава глас. — Майка ни ми разказа за баща ти един следобед, докато пиеше джин.
— Лъжа е! Баща ми е Хенри Банок. Аз съм единственият му син. Той ме обича и аз съм негов наследник. Ти и мръсното малко курве просто ревнувате. Искаш да го настроиш срещу мен. Затова разказваш тези отвратителни лъжи.