— Ние не сме ти сторили нищо. Ти си онзи, който се изгаври със собствената ти малка сестра. Ти си я принудил да прави ужасни и отблъскващи неща, а след това си я изнасилил и докарал до лудост.
— Лъжи! — извика той срещу нея. — Баща ми никога няма да повярва на лъжите ти.
— Ще повярва, когато чуе записа. — Бриони стана от леглото и спокойно се изправи пред него. Той се извърна, изтича до смачканите останки на телефона и падна на колене. Събра ги в шепа и ги прибра в джоба си.
— Няма вече запис — каза той. — Изчезна. И никога не е имало. Имало е една фантазия на побъркано момиче.
— Направих копие — отговори Бриони.
Той стана на крака и заплашително се приближи до нея.
— Къде е?
— На място, където не можеш да стигнеш.
— Дай ми го!
— Никога! — изсъска тя в лицето му и той я удари. С отворена длан я зашлеви през лицето. Плесницата я събори назад в леглото. Тя се надигна на лакти, усещайки в устата си вкуса на кръв. По бузата й потече струйка. Но кресна с окървавени устни, като ранена лъвица: — Никога!
Кръвта й го накара да обезумее. Кръвта винаги бе имала това въздействие върху него — забравяше за всичко. Хвърли се отгоре й и натисна раменете й към леглото. Беше два пъти по-възрастен от нея и повече от два пъти по-тежък. Силата му бе неудържима. Разкъса дрехите й и изсумтя:
— Сега ще те науча да ме уважаваш. Ще ти предам същия урок, който предадох на ненормалната ти сестра…
Тя изпищя, но той обхвана гърлото й с лявата си ръка, стисна го силно, а с дясната смъкна надолу бельото й и заби коляното между краката й.
— Можеш да пищиш колкото искаш. Никой няма да те чуе. Никой няма да ти се притече на помощ. Никой никога няма да ти повярва. — Гласът му бе станал дрезгав от похот. — Но се налага да ти предам урок по уважение.
Откопча с едно движение катарамата на колана си и разтвори панталоните си с такава сила, че едно от копчетата изхвърча. Сега бяха кожа до кожа.
Долната половина на тялото й и слабините й бяха по детски лишени от всякакво окосмяване. Тя беше още незрял плод — малък, стегнат и сух. Но той я разтвори безцеремонно и проникна насила в нея.
В агония, тя впи зъби в рамото му, което го накара да изругае и да отпусне задушаващия захват върху гърлото й, за да може да разтвори челюстите й. Сега вече и двамата кървяха.
Тя отметна назад глава и започна да крещи с всички сили, докато той продължаваше да се забива в нея.
В кухнята Куки чу писъците й и извика Бонзо Барнс, шофьора. Двамата се втурнаха нагоре по стълбите и нахлуха в спалнята на Бриони в момента, когато Карл се сгърчи в екстаза на оргазъм върху малкото голо тяло на Бриони.
Бонзо дръпна Карл от сестра му и го хвърли през стаята.
— Какво правиш бе, човек!? Та тя е дете. Сестра ти е, човече! Какво си мислиш, че й правиш? — изръмжа той. Вдигна Карл от пода за гърлото и го раздруса като плъх.
— Не го наранявай, Бонзо — извика му Куки. — Полицията ще се погрижи за него.
Бонзо го пусна и Карл седна на пода.
— Не, не викайте полицията — отчаяно се примоли той. — Баща ми се прибира утре. Той ще се погрижи за всичко. Ще ви плати…
— Млъквай, гадно животно. Предупреждавам те, човече — заплашително се надвеси над него Бонзо.
Бриони плачеше горчиво от шок и болка. Куки я притисна до гърдите си и започна да я утешава:
— Шшшт, миличка… Той няма да ти стори нищо повече. Вече си в безопасност.
Пресегна се и вдигна слушалката на стационарния телефон на нощното шкафче. Номерът за повикване на помощ бе записан фабрично в паметта. Службата се отзова почти незабавно.
— Тук има изнасилено малко момиче. Кърви много лошо. Хванахме перверзника, докато я изнасилваше. Изпратете полиция и линейка.
Двайсет минути по-късно пристигнаха две патрулни коли на полицията. Изслушаха показанията на Куки и Бонзо и се обърнаха към Бриони.
Момичето стана от леглото. Изправи се пред полицаите. Дрехите й бяха разкъсани и окървавени. Лицето й бе подпухнало, едното й око бе насинено и полузатворено. Трепереше неудържимо.
Направи крачка напред към сержанта, но по бедрото изпод полата потече тънка струйка кръв. Простена и се улови за долната част на корема. Сгъна се надве и бавно се отпусна на колене. Куки й помогна да се изправи и я притисна към себе си.
— Мили боже! — ахна сержантът. — Сложете белезниците на този нещастник и веднага го откарайте в участъка.
Хората му сграбчиха Карл и извиха ръцете му зад гърба.
— По-леко, дявол да ви вземе! — протестира Карл. — Няма нужда от грубости.
— А ти трябваше ли да си груб с малкото момиче? — попита го един от тях, докато щракваше белезниците на китките му. После погледна своя сержант: — Арестуваният се съпротивлява, сержант. Дали да не му сложим и прангите на краката за всеки случай?
Сержантът кимна одобрително, после се обърна към Куки:
— Трябва да закараме детето в болницата. Има спешна нужда от лекар.
Куки загърна одеялото около раменете на Бриони. Бонзо я взе на ръце и се затича с нея към чакащата полицейска кола.