КЛАЙВ КЪСЛЪР
и
ГРЕЪМ БРАУН
ПОРТАТА НА ДЯВОЛА
поредица „Архивите на НАМПД®”
ПРИКЛЮЧЕНИЯТА НА КЪРТ ОСТИН
Clive Cussler and Graham Brown
DEVIL‘S GATE
Copyright © 2011 by Sandecker, RLLLP
By ar rangement with
Peter Lampack Agency, Inc.
551 Fifth Avenue, Suite 1613
New York, NY 10176-0187 USA
Тази книга е художествено произведение, Всички герои, организации и събития в него са продукт на въображението на авторите или са използвани в условен смисъл.
Никаква част от това издание не може да бъде възпроизвеждана под каквато и да е форма без изричното знание и писменото съгласие на издателя.
ПОРТАТА НА ДЯВОЛА
КЛАЙВ КЪСЛЪР
ГРЕЪМ БРАУН
© Клайв Къслър, автор, 2011
© Греъм Браун, автор, 2011
© Боряна Борисова, преводач, 2013
Отпечатана в България
За контакти: probook@profilms.bg
София 1504, ПС-4, пощенска кутия 2
за ПРО ФИЛМС® ООД
PRO BOOK® е регистрирана марка на PRO FILMS®
ISBN:978-954-2928-49-2
КЛАЙВ КЪСЛЪР
и ГРЕЪМ БРАУН
ПОРТАТА НА ДЯВОЛА
поредица „Архивите на НАМПД®”
ПРИКЛЮЧЕНИЯТА НА КЪРТ ОСТИН
СОФИЯ
2013
П Р О Л О Г
Летището на остров Санта Мария, Азорски острови, 1951 г.
Хъдсън Уолъс стоеше на рампата пред сградата на терминала в мразовитата влажна нощ. Коженото му яке не успяваше да го опази от студа, както и от смесицата от ситен дъжд и мъгла, която обгръщаше летището, а и целия остров.
Сините лампички на такситата сияеха стоически в тишината, но не сгряваха кой знае колко пейзажа Над тях из мъглата се люлееше лъч бяла светлина, следван от мигащ зелен проблясък, когато фарът на летището се завърташе бавно и ритмично.
Хъдсън се съмняваше, че в небето има някой, който може да види фара, не и при тези гъсти и ниски облаци, но ако имаше – Бог да му е на помощ. Летището бе обградено от три страни с планини, а самият остров беше просто петънце на картата насред тъмния Атлантик. Дори през 1951 г. не беше лесна задача да откриеш подобно място. А ако някой успееше да намери Санта Мария в тази гъста супа от мъгла и дъжд, вероятно щеше да се удари в планинските върхове много преди да види светлините на пистата.
Да се добереш до острова беше едно, да го напуснеш обаче – съвсем друго. Въпреки времето Хъдсън искаше да тръгва. Всъщност нямаше търпение да го направи. Поради добре известни му причини оставането на Санта Мария не беше безопасно. Но въпреки този факт и въпреки че беше пилот и собственик на самолета „ Локхийд”, който го чакаше до рампата, той пак нямаше последната дума.
Не му оставаше друго, освен да гледа и да чака, затова извади сребърна табакера от джоба на якето си. Извади една цигара „ Дънхил” и без да обръща внимание на надписите: „Пушенето забранено!”, прикри с шепа запалката „Зипо” и запали.
Беше на стотина метра от най-близкия самолет или горивопровод, а и цялото летище беше прогизнало от дъжда. Вероятността да създаде проблем беше почти нулева. А вероятността някой да си направи труда да излезе от топлата и суха сграда, за да му направи забележка? Е, тя беше още по-нищожна.
След едно дълбоко и сладостно дръпване той издиша със задоволство.
Топлият сив облак дим тъкмо се разсейваше, когато вратата на терминала зад гърба му се отвори.
Показа се мъж с дрехи, които определено не му бяха по мярка. Кръглото лице на мъжа беше частично скрито под кафява шапка. Сакото и панталоните му бяха от груба вълна и изглеждаха като остатъци от зимната колекция на Армията на спасението. Тънки ръкавици без пръсти допълваха вида му на селяк пътешественик, но Хъдсън знаеше, че не е такъв. Този мъж, този пътник, скоро щеше да бъде богат. Е, ако успееше да оцелее достатъчно дълго, за да се добере до Америка.
– Дали времето ще се оправи? – попита мъжът.
Още едно дръпване от дънхила, още едно облаче дим преди Хъдсън да заговори.
– Не – отвърна той обезсърчено. – Не и днес. Може би не и до края на седмицата.
Пътникът на Хъдсън беше руснак на име Тарасов – беглец от Съветския съюз. Багажът му се състоеше от два стоманени сандъка, които сякаш бяха пълни с камъни. Сега те стояха заключени и овързани с вериги на пода на самолета на Хъдсън.
Хъдсън не знаеше какво има в сандъцитe, но наскоро основаната Централна разузнавателна агенция му плащаше цяло състояние, за да ги откара в САЩ, заедно с Тарасов. Предполагаше, че са платили на руснака доста повече, за да избяга от родината си и да вземе тези сандъци със себе си.