— Изпълни, сине мой, една моя молба — каза ми той, преди да се разделим. — Може би ще ти се случи да видиш някъде портрета, за който ти разправях. Ти веднага ще го познаеш по необикновените очи и по неестествения им израз, унищожи го… на всяка цена…
— Сами ще разберете можех ли да не обещая под клетва, че ще изпълня тая молба. Цели петнайсет години не ми се случи да видя нещо, което поне отчасти да прилича на онова, което ми описа моят баща, и ето сега неочаквано на тая публична продажба…
И преди да довърши думите си, художникът извърна глава към стената, за да погледне още веднъж портрета. В същия миг цялото множество слушатели направи същото движение, като търсеше с очи необикновения портрет. Ала за голямо смайване портретът вече не беше на стената. Смътна глъчка и шум премина из множеството и веднага след това се чу ясно думата „откраднат“. Някой, възползван от вниманието на слушателите, увлечени от разказа, бе успял да го задигне. И дълго още всички присъстващи стояха в недоумение, без да разберат наистина ли бяха видели тия необикновени очи, или това беше просто видение, изникнало само за миг пред техните очи, уморени от дългото гледане на старинните картини.