— Струва ми се, че би могла да оставиш няколко целувки и за мен, Сибил — каза младежът с добродушен упрек.
— Но ти не обичаш целувките, Джим — възкликна момичето. — Ти си един ужасен стар мечок! — И като прекоси бързо стаята, тя го прегърна.
Джеймз Вейн нежно се вгледа в лицето на сестра си.
— Бих искал да дойдеш да се поразходим, Сибил.
Мисля, че никога вече няма да видя този отвратителен Лондон. И нямам желание да го видя.
— Не говори такива ужасни неща, сине — прошепна мисиз Вейн и с въздишка се зае да изкърпва някакъв евтин театрален костюм. Тя остана малко разочарована, че той не се бе присъединил към тях, за да подсили драматичността на ситуацията.
— Защо не, мамо? Наистина мисля така.
— Причиняваш ми болка, синко. Вярвам, че ще се върнеш от Австралия като богат човек. Мисля, че в колониите няма светско общество или поне такова общество, което аз наричам светско. И затова, когато забогатееш, трябва да се върнеш и да се установиш а Лондон.
— Светско общество! — измърмори младежът. — Никак не ми е притрябвало! Бих искал да спечеля малко пари, за да може ти и Сибил да напуснете сцената, която мразя.
— О, Джим! — каза през смях Сибил. — Не бива да си така враждебно настроен към театъра! Наистина ли искаш да се разходим заедно? Би било чудесно! Боях се, че ще тръгнеш да се прощаваш с някои от приятелите си: с Том Харди, който ти подари онази ужасна лула, или с Нед Лангтън, който ти се подиграва, че пушиш с нея. Трогателно е от твоя страна да ми подаряваш последния си ден. Къде ще отидем? Да идем в Парка!
— Много съм одърпан — каза, мръщейки се, младежът. — В Парка ходят само елегантни хора.
— Глупости, Джим! — прошепна тя и погали ръкава на дрехата му.
Джим се поколеба за миг.
— Добре, само не се обличай прекалено дълго! — каза той най-после.
С танцова стъпка тя изхвръкна от стаята и пеейки, се изкачи по стълбата. Мъничките й крака затрополяха над главите им.
Джим прекоси два-три пъти стаята. След това се обърна към майка си, която седеше мълчаливо в креслото, и попита:
— Мамо, готови ли са нещата ми?
— Готови са, Джеймз — отвърна тя, без да вдига поглед от работата си.
От няколко месеца насам изпитваше неудобство, когато оставаше насаме със своя сериозен и строг син. Нейната дребнава и неискрена душа се смущаваше, когато очите им се срещаха. Тя се питаше не подозира ли той нещо. Мълчанието му — тъй като той не отронваше нито дума — беше непоносимо за нея. И тя започваше да се оплаква. Когато трябва да се защитят, жените нападат, нападат, като най-неочаквано се предават.
— Надявам се, че ще бъдеш доволен от странстванията си по морето, Джеймз — каза тя. — Не забравяй, че сам избра този път. Имаше възможност да постъпиш в някоя адвокатска кантора. Адвокатите са много почтени хора и в провинцията често ги канят на вечеря в най-добрите семейства.
— Мразя канторите и чиновниците — възрази той. — Но ти си напълно права. Сам избрах житейския си път. И имам да ти казвам само едно нещо; бди над Сибил. Не допускай да я сполети беда! Длъжна си да бдиш над нея, мамо!
— Джеймз, ти наистина говориш много странно. Разбира се, че ще бдя над Сибил.
— Чух, че някакъв господин идва всяка вечер в театъра и разговаря с нея зад кулисите. Това редно ли е? Какво ще кажеш?
— Говориш за неща, които не разбираш, Джеймз. Нашата професия е такава, че допуска да приемаме най-ласкателни прояви на внимание. Едно време аз също получавах многобройни букети. Тогава хората действително разбираха от актьорско изкуство. Що се отнася до Сибил, аз все още не знам дали чувството й е сериозно, или не. Няма съмнение обаче, че младият човек, за когото става дума, е истински джентълмен. Той винаги се държи много учтиво с мен. Освен това, изглежда, е богат и цветята, които изпраща, са възхитителни!
— Но ти не знаеш дори името му — възрази рязко младежът.
— Не — невъзмутимо отвърна майката. — Още не е разкрил истинското си име. Според мен в това има нещо романтично. Сигурно е от аристокрацията.
Джеймз Вейн прехапа устни.
— Бди над Сибил, мамо — повтори той, — бди над нея!
— Синко, много ме огорчаваш. За Сибил винаги отделям специални грижи. Разбира се, ако този джентълмен е богат, тя няма причини да не се омъжи за него. Уверена съм, че е аристократ. Поне ако се съди по вида му. За Сибил това може да бъде блестящ брак. Двамата ще бъдат прекрасна двойка. Той е необикновено красив. Красотата му прави впечатление на всички.
Младежът измърмори нещо на себе си и потропа по стъклото на прозореца с грубите си пръсти. И тъкмо се обърна, за да каже нещо, вратата се отвори и Сибил се втурна в стаята.