— Грозотата е една от седемте смъртни добродетели, Гладис. Ти, като заклета консерваторка, не бива да ги подценяваш. Бирата, Библията и седемте смъртни добродетели са направили от Англия това, което е сега.
— Значи, не обичаш страната си? — попита тя.
— Живея в нея.
— За да можеш да я критикуваш по-добре.
— Нима искаш да се съглася с мнението на Европа за нея? — попита той.
— А какво каза Европа за нас?
— Че Тартюф е емигрирал в Англия и е отворил магазин.
— Това твоя мисъл ли е, Хари?
— Отстъпвам ти я.
— Не мога да я използувам. Прекалено вярна е.
— Няма от какво да се страхуваш. Нашите съотечественици никога не откриват себе си в една отрицателна обрисовка.
— Те са прозорливи.
— По-скоро са хитри, отколкото прозорливи. Когато си направят равносметка, покриват глупостта с богатство, а пороците с лицемерие.
— И все пак ние сме извършили велики дела.
— Великите дела са ни били натрапени, Гладис.
— Но сме носили тежестта им.
— Само до фондовата борса.
Тя поклати глава и възкликна:
— Аз вярвам в нацията.
— Тя е само остатък от някогашна предприемчивост.
— Но все още може да се развива.
— Упадъкът ме привлича повече.
— Какво ще кажеш за изкуството? — попита тя.
— То е болест.
— А любовта?
— Илюзия.
— А религията?
— Моден заместител на вярата.
— Ти си скептик.
— Не съм. Скептицизмът е началото на вярата.
— Какъв си тогава?
— Да определиш, значи да ограничиш.
— Дай ми поне някаква нишка.
— Нишките се късат. Ще се загубиш в лабиринта.
— Ти съвсем ме обърка. Да говорим за някой друг.
— Нашият домакин е чудесна тема. Преди години бяха го кръстили Чаровният принц.
— Ах, не ми напомняй за това! — възкликна Дориан.
— Нашият домакин днес не е особено любезен — отвърна херцогинята, като се изчерви. — Той, изглежда, мисли, че Мънмът се е оженил за мен от чисто научни интереси, смятайки ме за един от най-добрите екземпляри, които могат да се открият сред съвременните пеперуди.
— Е, надявам се, че няма да ви забоде с карфица! — забеляза със смях Дориан.
— О, моята прислужница вече го прави, мистър Грей, когато ми се разсърди.
— Че за какво може да ви се сърди, херцогиньо?
— За най-дребни неща, мистър Грей, уверявам ви. Обикновено заради това, че пристигам в девет без десет и казвам, че трябва да бъда облечена до осем и половина.
— Колко непочтително от нейна страна! Трябва да я предупредите, че ще я изгоните.
— Не смея, мистър Грей. Тя ми прави шапките. Помните ли онази, която носех на градинското увеселение у лейди Хилстоун? Не помните, разбира се, но е мило от ваша страна да си давате вид, че помните. Прави ги от нищо. Всички добри шапки се правят от нищо.
— Както и всички добри репутации, Гладис — намеси се лорд Хенри. — Представиш ли се добре, веднага си навличаш врагове. Трябва да бъдеш посредствен, за да си популярен.
— Но не и сред жените — каза херцогинята, като поклати глава, — а жените ръководят света. Уверявам те, че ние не понасяме посредствеността. Ние, жените, както е казал някой, обичаме чрез ушите си, а вие, мъжете, обичате чрез очите си, ако изобщо можете да обичате.
— Струва ми се, че ние никога не правим нещо друго — прошепна Дориан.
— О, значи вие никога не можете да обичате истински, мистър Грей! — отвърна херцогинята с престорена тъга.
— Скъпа Гладис! — извика лорд Хенри. — Защо говориш така? — Любовта живее чрез повторението, а повторението я превръща в изкуство. Освен това на всяка любов винаги се гледа като на първа. Смяната на обектите не пречи на искреността на чувството. Тя само го подсилва. Най-често животът ни подарява едно-единствено голямо преживяване и тайната е в това, да го повтаряш колкото е възможно по-често.
— Дори и когато си бил наранен от него ли, Хари? — попита херцогинята след кратка пауза.
— Тъкмо когато си бил наранен от него — отвърна лорд Хенри.
Херцогинята се обърна и погледна Дориан Грей с любопитство в очите.
— Какво ще кажете за това вие, мистър Грей? — попита тя.
Дориан се поколеба за миг. После отметна глава назад и се засмя.
— Винаги съм съгласен с Хари, херцогиньо.
— Дори когато греши?
— Хари не греши.
— А неговата философия прави ли ви щастлив?
— Никога не съм търсил щастие. Кому е нужна щастието? Аз търсех наслаждение.
— И намирахте ли го, мистър Грей?
— Често. Твърде често.
Херцогинята въздъхна.
— А аз търся покой — каза тя — и ако не отида веднага да се преоблека, той ще ме отмине тази вечер.
— Позволете ми да ви отрежа няколко орхидеи, херцогиньо — каза Дориан, като скочи на крака и тръгна към другия край на зимната градина.