Луис Тоскано - мой скъп приятел и дългогодишен редактор, направи безброй подобрения на ръкописа, както и редакторката Кати Кросби. Боб Барнет, Денийн Хоуел, Линда Рапапорт и Майкъл Гендлър бяха неизчерпаеми източници на мъдри съвети през тази много натоварена година. Същото важи за Джим Бел, Брус Коен, Хенри Уинклър, Рон Майър и Джеф Цукер. Моите помощници в проучванията - Дейвид Грегъри, Джефри Голдбърг, Стивън Вайсман, Мартин Индик, Франклин Фоър, Дейвид Брукс и Ерика Браун - ми помогнаха да остана фокусиран върху най-важното дори когато мислите ми се отклоняваха към недовършени ръкописи на бюрото ми. Несравнимият Бърт Бахарах ме вдъхнови с гения си и нестихващата си страст към работата. Джим Зорн ми даде приятелската си подкрепа и ми вдъхна вяра, когато силно се нуждаех от това.
Сърдечни благодарности на забележителния екип на „Харпър Колинс“, особено на Джонатан Бърнам, Джени-фър Барт, Брайън Мъри, Синди Ачар, Ана Мария Алеси, Тина Андреадис, Лея Карлсън-Станисик, Леели Коен, Карън Дзиеконски, Арчи Фъргюсън, Марк Фъргюсън, Олга Г арднър Г алвин, Брайън Грогън, Дъг Джоунс, Дейвид Коръл, Анджи Лий, Майкъл Морисън, Никол Риър-дън, Чарли Редмейн, Джейсън Сак, Кати Шнайдер, Брен-дън Сигъл, Вирджиния Станли, Лея Василевски и Джош Маруел, който само с един въпрос оказа огромно влияние на сюжета на „Портретът на един шпионин“.
Искам да изразя най-дълбока благодарност и любов на децата ми - Лили и Николас. Те не само ми помагаха в проучването и сглобяването на ръкописа, но и ме дариха с безусловна любов и подкрепа, докато бързах да спазя крайния срок. Накрая искам да благодаря на моята съпруга - невероятната журналистка от новините на Ен Би Си Джейми Гангъл. Освен че ръководи бизнеса ми, грижи се за домакинството и отглежда две забележителни деца, тя успява да намери време да редактира умело черновите ми. Без нейното търпение, внимание към детайла и сдържаност, „Портретът на един шпионин“ нямаше да е завършен. Дългът ми към нея е неизмерим, както и любовта ми.