17.
— Знам всичко за твоите жени.
Светът се въртеше пред очите на Гордън. Не можеше да спре погледа си върху нищо, дори върху мъжа, който разговаряше с него.
Висеше надолу с главата, завързан за глезените. Отпуснатите му ръце бяха на около половин метър от калния дървен под. Генерал Маклайн седеше до огъня и дялкаше парче дърво. Всеки път, когато Гордън се завърташе към него, той го поглеждаше и му се хилеше.
Болките в глезените и гръдния кош бяха нищо в сравнение с кръвта, нахлуваща в главата му. От задната врата се чуваше хлипане — сърцераздирателно, наистина, но много по-приемливо в сравнение с писъците, които се разнасяха през последния половин час. Най-накрая Маклайн беше наредил на Безоар да спре и да накара жените да се залавят за работа. В съседната стая имаше затворник, за който трябваше да се положат грижи, а той не искаше Марси и Хедър да бъдат бити до смърт, докато все още можеха да са полезни по някакъв начин.
Освен това Маклайн искаше да разговаря с Гордън на спокойствие.
— Неколцина от твоите ненормални шпионки живяха достатъчно дълго, за да бъдат разпитани — благо каза холнисткият главатар. — Онази в съседната стая все още не е много склонна да ни съдейства, но вече имаме докладите на нашите хора, така че картината е доста ясна. Трябва да ти дам още една точка, Кранц. Планът е наистина добър. Много жалко, че не сработи.
— Нямам никаква представа за какво, по дяволите, говориш, Маклайн — езикът на Гордън беше надебелял и той едва изговаряше думите.
— Разбираш много добре, виждам го изписано на лицето ти — отговори му генералът. — Вече няма нужда да си играеш на секретност. Няма и защо да се тревожиш повече за твоите храбри момичета. Поради нестандартния им начин на атака претърпяхме известни загуби. Но се обзалагам, че са много по-малко, отколкото си се надявал. Разбира се, вече всички от тях са или мъртви, или пленени. Все пак те поздравявам за чудесния опит.
— Копеле мръсно! — сърцето на Гордън биеше бясно. — Не го приписвай на мен. Идеята беше изцяло тяхна! Дори не зная какво са били намислили!
За втори път по лицето на Маклайн се изписа изненада.
— Виж ти — обади се най-накрая варваринът. — Просто да не повярваш. Феминистки, и то в наше време. Мой скъпи инспекторе, май идваме точно навреме, за да спасим горките хора!
Гордън не можеше да понесе самодоволната усмивка на лицето му. Искаше да я изтрие на всяка цена.
— Никога няма да победиш, Маклайн. Дори да изгориш Кървалис и да разбиеш Циклоп на парчета, хората никога няма да престанат да се борят срещу теб!
Усмивката не изчезна. Генералът зацъка с език и поклати глава.
— Мислиш, че имаме жълто около устата ли? Скъпи приятелю, как е станало така, че шепа нормани са успели да укротят гордите саксонци? Как римляните са покорили галите? Сър, трябва да сте наистина голям романтик, за да подценявате до такава степен силата на страха.
Маклайн отново се зае с парчето дърво.
— Между другото — продължи той, — забравяш, че няма вечно да останем аутсайдери. Ще попълним редиците си с твоите хора. Безброй млади мъже ще се убедят в предимството да бъдат господари вместо роби. И за разлика от Средновековието, ние, новите феодали, вярваме, че всеки мъж трябва да има право да завоюва мястото си.
Това е истинска демокрация, приятелю. Онази, към която е вървяла Америка преди предателството на конституционалистите. Моите собствени синове трябва да могат да убиват, за да станат холнисти, или да пълзят в краката на по-достойните от тях.
Ще имаме нови попълнения. И то, повярвай, повече от многобройни. С огромното население на север след десет години ще разполагаме с най-голямата армия от времето, когато онази „Франклинщайнова“ цивилизация беше погълната от собственото си лицемерие.
— Какво те кара да мислиш, че другите ви врагове ще ви отпуснат тези десет години? — изръмжа Гордън. — Да не смяташ, че калифорнийците ще ви чакат, докато си ближете раните и приготвите нова армия?
Маклайн сви рамене.
— Говориш без изобщо да знаеш как стоят нещата, скъпи ми приятелю. Щом се оттеглим, онази хлабава конфедерация на юг ще се разпадне и ще забрави за нас. Дори да успеят да прекратят боричканията помежду си и да се обединят, на онези „калифорнийци“, както ги наричаш, ще им е нужно цяло поколение, преди да ни достигнат в нашето ново царство. А дотогава ще бъдем повече от готови да им нанесем ответен удар.
Освен това — и тук е най-сладкият момент, — дори да се осмелят да ни нападнат, първо ще им се наложи да се справят с твоя приятел от Шугърлоуф!