Маклайн се разсмя, като видя изражението върху лицето на Гордън.
— Мислеше си, че не знам за твоята мисия? О, господин Кранц, за какво иначе щях да си давам труда да правя засади и да нареждам да те водят при мен? Зная всичко за отказа на Стопанина да се заеме с каквото и да било извън територията между Роузбърг и морето.
И все пак, не е ли великолепно? „Стената на Калахан“, прочутият Джордж Поътън ще защитава долинката си и по този начин ще защитава фланга ни, докато ние обединяваме севера… докато най-после бъдем готови за Голямата кампания.
Генералът замислено се усмихна.
— Често съжалявах, че Поътън така и не успя да ми падне в ръцете. Докато ние се трепехме, той винаги се изплъзваше, винаги гледаше да направи някоя поразия другаде. Но така е още по-добре! Нека си поживее още десетина години в своята ферма, докато завладявам останалия Орегон. Тогава ще дойде и неговият ред. Дори и вие, господин инспекторе, ще се съгласите, че заслужава онова, което го чака.
Гордън нямаше какво да му отговори. Маклайн го побутна с палката си, само колкото да го завърти отново.
— Бил и аз проверихме нагоре по планината — разнесе се гласът на горилата-аугмент Шон. — Намерихме същите следи като ония, нагоре по реката. Сигурен съм, че е черното копеле, дето затри часовите.
„Черно копеле… Фил?“ Дъхът на Гордън секна.
Маклайн се разсмя.
— Как може! Шон, засрами се! Нейтън Холн не е бил расист и ти също не трябва да бъдеш. Винаги съм съжалявал, че националните малцинства са имали такава зла участ по времето на бунтовете и хаоса. Дори силните сред тях не са разполагали с големи шансове да се спасят.
Влез в положението на онзи войник. Той преряза гръкляните на трима наши. Той е силен и от него може да стане чудесен холнист.
Дори от крайно неудобната си позиция, Гордън успя да види вкиснатата физиономия на Шон. Аугментът обаче не каза нито думичка.
— Жалко, че нямаме време да си поиграем с него — продължи Маклайн. — Иди и му виж сметката, Шон.
Въздухът се раздвижи и огромният ветеран вече беше навън, почти безшумно, без да каже дума.
— Наистина бих предпочел първо да предупредим твоя разузнавач — сподели Маклайн. — Щеше да бъде по-спортсменско, ако човекът знаеше какво се задава насреща му.
Маклайн отново се засмя.
— Жалко, че в тези тежки времена не е особено разумно да играеш по правилата.
Гордън си бе мислил, че досега е изпитвал омраза. Но леденият гняв, който го обзе в момента, не приличаше на нищо, което беше чувствал преди.
— Филип! Бягай! — изкрещя той с всички сили, молейки се гласът му да преодолее шума на дъжда. — Внимавай, те ид…
Палката на Маклайн го удари през устата и главата му се люшна отново. Светът се замъгли и за малко не потъна в мрак. От очите му потекоха сълзи. Усети вкуса на кръв.
— Да — кимна Маклайн. — Ти си истински мъж. Признавам ти го. Когато настъпи часът ти, ще се постарая да умреш като мъж.
— Не ми трябват жестовете ти, Маклайн. — Гордън се задъхваше. Генералът се усмихна бегло и отново се залови с дялкането си.
Няколко минути по-късно задната врата се отвори.
— Връщай се при жените си! — тросна се Маклайн и Чарлз Безоар побърза да изчезне в склада. Марси и Хедър сигурно още бяха там и се грижеха за затворника, който Гордън още не бе видял.
— Това само идва да покаже, че понякога и силният мъж може да бъде отрепка — кисело коментира Маклайн. — Но този ми е необходим. Поне засега.
Гордън беше изгубил всякаква представа за време, когато от гората се изсвири. Помисли си, че това е писък на нощна птица, но Маклайн реагира бързо, като духна малката газена лампа и хвърли пясък в огъня.
— Този е прекалено добър, за да го пропусна — каза той. — Момчетата явно се радват на добър лов. Ще ме извиниш ли за няколко минути?
После сграбчи косата му.
— Разбира се, стига да гъкнеш, ще те убия веднага, щом се върна. Гарантирам ти го.
Позицията на Гордън не му позволяваше дори да свие рамене.
— Върви при Нейтън Холн в ада — пожела той.
— Сто на сто. Някой ден — усмихна се Маклайн. След това аугментът изчезна в тъмнината и дъжда.
Гордън остана да виси, докато въртенето постепенно спря. После дълбоко си пое въздух и се захвана за работа.
Три пъти се опита да достигне глезените си. Всеки път падаше, треперейки от разкъсващата болка в краката. На третия път едва не изгуби съзнание. В ушите му забуча и му се стори, че чува гласове.