— Последна възможност, черни човече! — Ножът на Маклайн опря в гърлото на Гордън. Захват, силен като прегръдката на анаконда, изви лявата му ръка зад гърба и нагоре. — Ако не се покажеш до трийсет секунди, твоят инспектор ще умре!
Тази половин минута се стори на Гордън цяла вечност. Колкото и да беше странно, внезапно се почувства смирен и безразличен към всичко.
Най-после Маклайн поклати глава. Изглеждаше разочарован.
— Много лошо, Кранц. — Ножът се премести под лявото му ухо. — Май е по-умен, отколкото…
Гордън се задъха. Не беше чул нищо, но внезапно видя втори чифт мокасини на ръба на осветения кръг, на не повече от пет метра разстояние.
— Страхувам се, че хората ти убиха онзи храбър войник, когото викаше — мекият глас на новодошлия не спря, дори когато Маклайн рязко се извърна и Гордън се озова между двамата. — Филип Бокуто беше добър човек — продължи тайнственият глас. — Отзовавам се на предизвикателството ти, както би направил той.
Украсената с мъниста превръзка за глава проблесна на светлината на лампата, когато широкоплещестият мъж пристъпи вътре в кръга. Сивата му коса беше здраво стегната в опашка отзад. Лицето му изразяваше тъжно спокойствие.
От трепета на могъщата прегръдка Гордън почувства радостта на Маклайн.
— Я виж ти! Според описанията това може да е единствено Стопанинът на Шугърлоуф, най-после напуснал своите владения! Не можете да си представите какво удоволствие е това за мен, сър. Добре дошъл!
— Поътън — изпъшка Гордън, без да има ни най-малка представа как и защо човекът се бе озовал тук. — Разкарай се оттук, глупако! Нямаш никакъв шанс! Той е аугмент!
Фил Бокуто беше един от най-добрите бойци, които беше срещал някога. Щом той едва бе успял да види сметката на по-слабия от тези дяволи и бе платил за това с живота си, какъв шанс имаше този стар човек?
Поътън се намръщи.
— Нима? Имаш предвид експериментите в началото на деветдесетте? Мислех си, че всички те са били нормализирани или убити след избухването на славяно-тюркската война. Невероятно. Това обяснява много неща.
— Значи си чувал за нас — ухили се Маклайн.
Поътън мрачно кимна.
— Чух преди войната. Знам също, че експериментът е бил прекъснат. Най-вече, защото за него са били използвани най-лошите представители на човечеството.
— Така казаха слабите — съгласи се Маклайн. — Защото направиха грешка да приемат доброволци сред силните.
Поътън поклати глава. Външно изглеждаше, като че ли бе въвлечен в миролюбив теоретичен спор. Единствено тежкото му дишане издаваше истинските му чувства.
— Те приеха воини — наблегна на думата той, — от онзи тип, чиято лудост е безценна при нужда и страшен проблем през останалото време. Урокът беше много горчив. Аугментите, които се завърнаха по домовете си и все още обичаха войната, се бяха превърнали в бедствие.
— Бедствие е точната дума — разсмя се Маклайн. — Нека ти представя Бедствието, Поътън.
Той захвърли Гордън настрана като парцал и извади ножа си.
Паднал отново, Гордън можеше единствено да лежи в калта и да стене. Цялата му лява страна гореше, сякаш се бе притиснал до разпалени въглени. Съзнанието му се метна навън и не го напусна единствено благодарение на усилието на волята. Когато най-после погледна през тунела от болка, видя двамата мъже да обикалят един срещу друг в малкия оазис от светлина.
Естествено, Маклайн просто си играеше със своя противник. Поътън имаше впечатляваща физика за възрастта си, но чудовищните неща, които играеха под кожата на Маклайн, правеха мускулите на нормален човек да изглеждат смешни. Гордън си спомни ръжена, счупен като на шега.
Джордж Поътън дишаше тежко. Лицето му беше почервеняло. Въпреки безнадеждната ситуация, Гордън бе поразен от крещящия страх, изписан на лицето на Стопанина.
Всички легенди се основават на лъжи, внезапно разбра той. Ние винаги преувеличаваме и дори за момент сами започваме да вярваме на разказите си.
Единствено гласът на Поътън беше останал спокоен. Всъщност по-скоро отсъстващ.
— Има нещо, което трябва да знаете, генерале — заговори той.
— Не сега — изръмжа Маклайн. — Ще обсъждаме животновъдството и правенето на бира по-късно, Стопанино. Първо смятам да ти предам някои по-практични уроци.
Маклайн се хвърли напред с бързината на котка. Поътън се метна встрани в последния момент. Но Гордън чу как въздухът изсвистя, когато по-високият мъж се завъртя и нанесе удар с крак, който се размина на сантиметри с Маклайн.