Мислено се поправи. Това бе най-цивилизованият район, който беше срещал през последните петнайсет години. Истинско чудо на мира и благоденствието, очевидно създадено от интелигентен компютър и верните му служители.
Гордън спря да пише и вдигна поглед, Четирийсетватовата крушка под абажура примигна, после продължи да свети нормално — вятърните генератори през две къщи отново заработиха. Крушката не беше силна, но той откри, че очите му се насълзяват, веднага щом погледне към нея.
Още не можеше да се съвземе от шока. Когато пристигна в Кървалис, за първи път от повече от десет години видя работеща електрическа крушка. Това го накара да се извини по време на официалното посрещане и да намери убежище в тоалетната, докато възвърне самообладанието си. От представителя на „правителството в Сейнт Пол Сити“ не можеше да се очаква да се разхлипа при вида на няколко мъждукащи крушки.
Кървалис и жителите му са разделени на независими общини, като във всяка от тях живеят между двеста и триста души. Цялата земя се обработва или е превърната в пасища. Използват се съвременни земеделски методи и хибридни култури, които местните са развили сами. Хората са успели да запазят някои от предвоенните биоинженерни култури и благодарение на това произвеждат и лекарства.
Разбира се, те все още обработват земята с помощта на животинска сила, но плуговете и другите инструменти са изработени от висококачествена стомана. Дори са построили водни и вятърни турбини, проектирани от Циклоп.
Местните занаятчии проявяват интерес към евентуална търговия със Запада и Юга. Прилагам списък с нещата, които искат да разменят. Бихте ли го преписали и разпространили по мрежата?
Не бе виждал толкова много щастливи и добре хранени хора още отпреди войната, нито пък му се беше случвало толкова често да чува смях. Имаше вестник и библиотека, а всяко дете в долината посещаваше училище поне четири години. Това най-после бе нещото, което търсеше от десетилетие и половина — общност от хора, заели се да се справят с последиците от катастрофите.
Искаше му се да е част от тях, а не някакъв странстващ актьор, просещ храна и подслон за няколко дни.
Колкото и да беше иронично, тези хора биха приели стария Гордън Кранц за пълноправен гражданин. Но той бе неразривно свързан с униформата си и с действията, които предприе в Харисбърг. Ако сега разкриеше истината, никога нямаше да му простят.
В техните очи трябваше да е или полубожество, или нищо. Дали някой друг е попадал така в капана на собствената си лъжа…
Той поклати глава. Длъжен беше да носи кръста, който сам си бе приготвил. Вероятно тези хора наистина щяха да използват един пощальон.
Засега не успях да науча много за самия Циклоп. Казаха ми, че суперкомпютърът не управлява пряко, но настоява всички села и градове, на които служи, да живеят в мир и разбирателство помежду си. Вследствие на това се е превърнал в нещо като върховен съдия на цялата област, до Колумбия на север.
Съветът ми каза, че Циклоп е много заинтересован от създаването на пощенска мрежа и предлага всякакво съдействие от своя страна. Изглежда гори от нетърпение да сътрудничи на Възстановените съединени щати. Разбира се, всички с радост посрещнаха вестта, че скоро ще могат отново да контактуват с останалата част от страната…
Гордън се загледа в последните думи и изведнъж осъзна, че тази вечер просто не е в състояние да продължава с лъжите. Фактът, че госпожа Томпсън ще чете между редовете, вече не му се струваше забавен.
По-скоро тъжен.
„Както и да е — помисли си той. — И без това утре ще имам тежък ден.“ Остави химикалката и започна да се готви за лягане.
Докато се миеше, си спомни последния път, когато бе видял един от легендарните суперкомпютри. Беше само няколко месеца преди войната, когато бе осемнайсетгодишен второкурсник в колежа. Непрекъснато се говореше за новите „интелигентни“ машини, за чието разработване неотдавна бяха съобщили.
Беше вълнуващо време. Медиите провъзгласиха това постижение за край на дългата самота на човечеството. Само че вместо да дойде от космоса, „другият интелект“, с който човек можеше да живее, бе негово собствено творение.
Неохипитата и издателите на университетското списание „Нов ренесанс“ вдигнаха голям купон в деня, в който университетът в Минесота се сдоби със свой суперкомпютър. Към небето се носеха балони, клоуни се премятаха презглава, музика изпълваше въздуха, а хората се бяха разположили на пикник по поляните.