Добре поне, че тази банда холнисти се представи по-лошо от обикновеното, а местните фермери и простолюдието проявиха смелост, каквато никой не беше очаквал. Освен това Гордън и ескортът му правеха обиколка недалеч оттук и се включиха в битката в най-критичния момент.
Всъщност армията на Уиламит бе спечелила съвсем незначителна победа и бе изгубила двайсетина души срещу петима от страна на врага. Вероятно не повече от трима-четирима се бяха измъкнали на запад.
И въпреки това четири от тези чудовища в човешки облик бяха повече от достатъчни, дори да бяха изморени и боеприпасите им да привършваха. От неговите хора бяха останали само седем, а помощта бе далеч.
„Нека си идат. Ще се върнат.“
Точно пред него се обади бухал. Разпозна сигнала на Лийф Морисън. „Става все по-добър — помисли си Гордън. — Ако сме живи след година, сигурно ще е в състояние да заблуди някого.“
Сви устни и се опита да имитира сигнала — два крясъка в отговор на трите. След това се промъкна през тясната просека и се спусна в дерето, където го очакваха хората му.
Морисън и двама други се приближиха. Брадите и качулките им от овча кожа бяха покрити със сух сняг. Стискаха нервно оръжията си.
— Джо и Анди? — попита Гордън.
— На стража — отсечено отговори едрият швед Лийф, като кимна с глава наляво и надясно.
— Добре. — Гордън бръкна в чантата си и извади термос. Една от привилегиите на ранга — не се налагаше да иска разрешение за глътка горещ сайдер.
Другите заеха отново местата си, но продължиха да се оглеждат назад, зачудени къде се е губил до този момент „инспекторът“. Морисън, фермер, който едва се бе спасил от клането в Грийнлийф миналия септември, го гледаше с искрящите очи на човек, който е загубил всичко и вече не принадлежи изцяло на този свят.
Гордън хвърли поглед към часовника си — чудесно изделие от времето преди войната, подарено му от техниците в Кървалис. Времето беше изтекло. Бокуто вече сигурно се връщаше назад и прикриваше следите си.
— Трейси е мъртва — каза той. Лицата им пребледняха. Гордън продължи, като следеше реакцията им: — Сигурно се е опитвала да пресече пътя на ония копелета и да ги задържи, докато пристигнем. Без да е поискала разрешението ми — той сви рамене. — Те са я пипнали.
Чуха се гърлени ругатни. „Така е по-добре — помисли си Гордън. — Но следващия път холнистите няма да ви чакат да се ядосате, момчета. Ще ви избият, докато се чудите дали да се страхувате или не.“
Добре обигран в лъжите, той продължи с равен тон:
— Ако бяхме пристигнали пет минути по-рано, щяхме да я спасим. А така дори са имали време да си вземат сувенири.
Този път на лицата им се изписа гняв и срам.
— След тях! — извика Морисън. — Не може да са отишли много надалеч!
Останалите одобрително заръмжаха.
„Не беше достатъчно бързо“, отсъди Гордън.
— Не. Щом като вие, момчета, се довлачихте дотук като охлюви, няма начин да се справите с неизбежната засада. Ще отидем до мястото и ще приберем трупа на Трейси. След това си отиваме вкъщи.
Върху лицето на един от фермерите — онзи, който най-гръмогласно призоваваше към възмездие — веднага се изписа облекчение. Другите обаче хвърлиха злобни погледи към Гордън. Мразеха го заради думите му.
„Точно така, момчета — горчиво си помисли той. — Ако бях истински лидер, щях да намеря по-добър начин да ви подхвърля кокала.“
Прибра термоса, без да го предложи на никого. Жестът бе достатъчно ясен — не заслужаваха.
— Хайде — изкомандва той, докато слагаше раницата на гърба си.
Този път те се размърдаха бързо, събраха нещата си и запълзяха нагоре в снега. Джо и Анди се появиха от двете страни и заеха местата си по краищата. Разбира се холнистите никога не биха се маскирали толкова лошо, но те имаха много по-дълга практика от тези мудни войници.
Онези с пушките прикриваха хората, въоръжени с ножове, които се промъкваха отпред. Гордън вървеше последен, точно зад групата. По едно време Бокуто изникна до него, сякаш от нищото. При цялото си усърдие, никой от фермерите не бе успял да го усети.
Лицето на разузнавача беше непроницаемо, но Гордън знаеше как се чувства. Не срещна погледа му.
Внезапно отпред се разнесе изненадан, пълен с гняв възглас. Първият бе открил обезобразеното тяло на Трейси.
— Само си представи как биха се почувствали, ако научеха истината — тихо каза Филип. — Или ако открият истинската причина, поради която повечето от твоите разузнавачи са момичета.