— Хора! Довел ли е… — тя поклати глава и той млъкна. Надеждата рухна.
— Десет — каза Дина. — Отнесъл е твоето послание на хората на юг, а те са пратили десетима мъже.
Странно, но в гласа й се долавяше не толкова страх, колкото срам, сякаш някой по някакъв начин го е измамил. След това се случи нещо, каквото до този момент не бе виждал. Гласът й се пречупи.
— Гордън, те дори не са мъже. Довел е момчета, само момчета!
3.
Още като малка, Дина беше осиновена от Джоузеф Лазаренски и другите оцелели техници в Кървалис скоро след Безнадеждната война. Бе израснала в Дома на Циклоп и затова беше по-висока и много по-добре образована от останалите жени. Това бе една от причините, поради които му харесваше.
По-късно обаче на Гордън му се искаше да не е чела толкова много книги… или да е чела много повече. Тя бе развила теория. Нещо по-лошо — фанатично й се бе отдала и я проповядваше на обкръжението си от млади жени.
Той се страхуваше, че без да иска, играе важна роля в този процес. Все още не беше сигурен защо се остави Дина да го убеди да вземе някои от момичетата й в армията като разузнавачи.
„Трупът на младата Трейси Смит, проснат на земята… следите, губещи се в ослепителния сняг…“
Увити в зимните си дрехи, двамата с Дина минаха покрай пазачите на входа на Дома на Циклоп и излязоха под ясното нощно небе.
— Ако Джони наистина се е провалил, ни остава една-единствена възможност, Гордън — тихо каза Дина.
— Не ми се говори за това. Не сега — поклати глава той. Беше студено и бързаше да стигне до трапезарията, за да чуе доклада на младия Стивънс.
Дина го сграбчи за ръката и не го пусна, докато не се обърна към нея.
— Гордън, трябва да ми повярваш. Никой не е толкова разочарован, колкото мен. Да не мислиш, че аз и моите момичета сме искали Джони да се провали? Да не мислиш, че сме толкова луди?
Гордън се удържа да не й отговори онова, което му бе на ума. По-рано през деня беше минал покрай група от доброволците на Дина — млади жени от селата, момичета с въодушевени гласове и пламенни погледи на новобранци. Представляваха странна гледка, облечени в дрехите от еленова кожа на разузнавачи, с ножове на поясите, китките и глезените, седнали в кръг с отворени книги в скута.
Сузана: Не, Мария, не. Всичко обърка. Лизистрата няма нищо общо с историята за Данаидите. И едните, и другите са били на погрешен път, но по различен начин.
Мария: Не разбирам. Защото едната група е използвала секса, а другата — мечовете ли?
Грейс: Не, не затова. Защото и на двете групи им е липсвала идеология…
Спорът беше прекъснал в мига, в който жените забелязаха, че Гордън ги наблюдава. Те скочиха на крака, отдадоха чест и го гледаха, докато той смутено забърза покрай тях. Всички имаха странен блясък в очите… нещо, което го накара да се почувства така, сякаш за тях е върховна инстанция, символ, но на какво — не знаеше.
В очите на Трейси се четеше същото. Каквото и да означаваше то, той не искаше да има нищо общо с него. И без това се чувстваше достатъчно зле заради мъжете, които умираха в името на лъжите му. Но тези жени…
— Не — поклати глава Гордън. — Струва ми се, че не сте чак толкова луди.
Дина се засмя и стисна ръката му.
— Добре. Сега вече съм спокойна.
Той обаче знаеше, че това няма да е краят.
Друг пазач в трапезарията взе палтата им. Дина поне прояви достатъчно благоразумие да изостане и Гордън влезе сам, за да чуе лошите новини.
Младостта е чудесно нещо. Спомняше си младежките години непосредствено Преди Безнадеждната война. По онова време само автомобилна катастрофа можеше да го накара да намали темпото.
Но с момчетата, които бяха напуснали южен Орегон заедно с Джони Смит преди около две седмици, се бяха случили по-лоши неща. Самият Джони сигурно бе преминал през същински ад.
Седнал до огнището с чаша димящ бульон в ръце, той все още изглеждаше на седемнайсет. Младежът очевидно имаше нужда от гореща баня и поне четирийсет часа сън. Дългата му пясъчноруса коса и рядката му брада скриваха безброй малки драскотини. Само една част от униформата му беше непокътната — грижливо закърпената емблема с простия надпис „Пощенска служба на Възстановените съединени щати“.
— Гордън! — широко се усмихна момчето и се изправи.
— Молех се да се завърнеш жив и здрав — каза Гордън, докато го прегръщаше. Остави настрана пакета депеши, които младежът извади от чантата си… и за които Джони без колебание би жертвал живота си. — Ще ги прегледам след малко. Сядай. Пий си бульона.