Той нямаше желание да се противопоставя. Какво значение имаше?
Когато тя проговори отново, гласът й беше по-тих и нежен.
— Ела. Ще те отърва от тези пропити с пот дрехи.
Гордън понечи да протестира. Единственото му желание бе да се свие под завивките и да се изключи от света, Да остави грижите за утре и да потъне в сън без сънища. Но Дина беше силна и непреклонна. Пръстите й разкопчаха копчетата му, ръцете й го приковаха към възглавницата.
Тя бе пропита с нейната миризма.
— Зная защо всичко е отишло по дяволите — заяви Дина, като не спираше да го съблича. — Книгата е абсолютно вярна! Жените просто не са обърнали достатъчно внимание на онова, което става около тях. Феминистките са започнали да се занимават с най-несъществени неща и са загърбили основния проблем — мъжете.
Вие сте се справяли чудесно със задълженията си — да създавате и строите нещата. В това отношение мъжете умеят да бъдат наистина безупречни. Но всеки нормален човек може да си даде сметка, че много от вас са ненормалници, изнасилвачи и убийци. Наше задължение е било да ви държим под око, да подбираме най-добрите от вас и да заличаваме копелетата от лицето на земята.
Тя кимна, доволна от собствената си логика.
— Ние, жените сме виновни за всичко.
— Дина, ти си направо за лудница — изсумтя Гордън. Беше разбрал накъде бие. Това бе просто поредният опит да го накара да се съгласи с някоя нова безумна идея как да се спечели войната. Но този път нямаше да стане.
Съзнателната част от него искрено желаеше тази набедена амазонка просто да си иде и да го остави на спокойствие. Но уханието на тялото й не му излизаше от главата. Беше си затворил очите, но въпреки това усети как фланелата й безшумно се свлича на пода.
— Може и да съм луда — каза тя и духна свещта, след това се сгуши до него под завивките — Но зная за какво говоря. Сигурна съм. Вината е била наша.
Допирът й до него беше като електричество. Тялото на Гордън се възбуди, въпреки твърдата му решимост да запази достойнство и да потъне в сън.
— Но ние няма да позволим това да се случи отново — възкликна Дина. Ръката й се плъзна по раменете му. — Научихме какво представляват мъжете и можем да направим разлика между героите и отрепките. Опознахме и себе си.
Кожата й бе гореща. Прегърна я.
— Този път…
Гордън плътно прилепи устни до нейните — ако не за друго, поне за да я накара да млъкне.
5.
— Както ще покаже младият Марк, дори дете може да използва без проблеми в пълна тъмнина нашия нов уред за нощно виждане, комбиниран с лазерен мерник.
Членовете на Съвета за отбрана на долината Уиламит седяха на дълга маса, поставена върху подиума на най-голямата аудитория на стария Орегонски университет и наблюдаваха демонстрацията на Питър Ъейдж на най-новото „тайно оръжие“, плод на лабораториите на служителите на Циклоп.
Когато изключиха осветлението и затвориха вратите, Гордън едва различаваше високия техник. Гласът на Ъейдж обаче бе силен и ясен.
— В дъното на залата сме поставили клетка с мишка. Сега Марк включва мерника. — В тъмнината се чу слабо прещракване. — Сега той търси топлината, излъчвана от мишката…
— Виждам я! — възкликна детето.
— Браво. Сега Марк включва лазера и го насочва към животното…
— Готово!
— … и щом целта е уловена, лазерът сменя честотата си така, че ние също да виждаме целта — мишката!
Гордън впери поглед в тъмнината към края на залата. Нищо не се случи.
Някой се захили.
— Май е била изядена — обади се един глас.
— Да. Хей, а може би техниците трябва да настроят лазера да търси котка! — Чу се мяукане.
Въпреки че председателят на съвета заудря с чукчето си, Гордън се присъедини към смеха на останалите. Искаше му се да подхвърли някоя хаплива забележка, но се въздържа. Всички познаваха гласа му.
Техниците се засуетиха в тъмното. Най-накрая някой се обади да запалят лампите. Светлината заля залата и членовете на Съвета замижаха.
Десетгодишният Марк Ъейдж, когото Гордън беше спасил преди няколко месеца от оцеленците сред развалините на Юджийн, свали визьора за нощно виждане и вдигна поглед.
— Виждах мишката — настоя той. — И то съвсем ясно. И се прицелих в нея с лазера. Но цветовете не се промениха!