Питър Ъейдж изглеждаше объркан. Техниците се засуетиха около устройството.
— Вчера направихме петдесет успешни опита — обясни той — Може би параметричният преобразувател е засякъл. Случва се от време на време. Разбира се, това е само прототип. Никой в Орегон не е правил подобно нещо от двайсет години насам. Трябва да отстраним грешките, преди да го пуснем в производство.
В Съвета за отбрана имаше три групи. Двамата мъже и жената, облечени в черно-белите дрехи на служители на Циклоп, съчувствено кимаха. Останалите съветници изглежда не разбираха напълно всичко.
Двама мъже от дясната страна на Гордън бяха облечени в сини куртки и кожени якета, подобно на него самия. Върху ръкавите им бе избродирана емблема с орел, който се издига над клада, обрамчен с надписа „Пощенска служба на Възстановените съединени щати“. И двамата „пощальони“ се гледаха един друг с неразбиране.
По средата седяха две жени и трима мъже, в това число и председателят на Съвета. Те представяха отделните региони. Някога съюзът им беше свързан от Циклоп, после от разрастващата се пощенска мрежа, а днес и от страха от общия враг. Дрехите им се различаваха, но на ръкавите всеки от тях имаше емблема с инициалите на долината Уиламит. Един от тях взе думата:
— Колко от тези неща смятате да произведете до пролетта?
Питър се замисли.
— Ако всичко е наред, до края на март ще имаме дузина или повече.
— И ще се нуждаят от електричество, предполагам.
— Ще осигурим преносими генератори. Целият комплект няма да тежи повече от двайсет и пет килограма.
Фермерите се спогледаха. Жената, представляваща Каскадите, се изправи и заговори, явно от името на всички:
— Сигурна съм, че тези устройства могат да се окажат доста полезни за защита на някои от най-важните селища от внезапни атаки. Искам обаче да знам как ще помогнат, когато онази измет холнистите започне да граби и опожарява селата ни едно по едно. Знаете, че не можем да напъхаме цялото население в Кървалис. Ще измрем от глад за няколко седмици.
— Правилно — обади се друг фермер. — А къде са всички ония супероръжия, дето умните ви глави все ги обещават? Абе, момчета, да не сте го изключили този Циклоп или какво?
Служителите на Циклоп на свой ред се спогледаха. Доктор Тейгър, техният лидер, се изправи и протестира:
— Не е честно! Ние нямахме почти никакво време. Циклоп е бил разработен за мирни цели и трябваше сам да се препрограмира, за да се справя с военни задачи. Както и да е, той може да изгради великолепни планове, но ние, способните на грешки хора, трябва да ги прилагаме в действителност!
За Гордън това беше блестяща защита. Човекът наистина изглеждаше обиден и защитаваше своя механичен оракул… когото хората все още почитаха като великия Оз. Представителят на северните райони поклати глава и изрази уважението си, но не отстъпи.
— Аз съм последният, който ще тръгне да критикува Циклоп. Сигурен съм, че бълва идеи с най-високата скорост, на която е способен. Но просто не виждам с какво тези визьори са по-добри от ония балони, за които продължавате да говорите, или от газовите бомби, или от малките осакатяващи мини. Просто не са достатъчно много, за да са полезни! А дори да произведете стотици, ще са добре дошли, ако се използват срещу истинска армия, както във Виетнам или Кения преди Безнадеждната война. Но срещу проклетите оцеленци те просто са неизползваеми!
Въпреки че не взе думата, Гордън нямаше как да не се съгласи с фермера. Доктор Тейгър погледна към ръцете си. След шестнайсет години мир и измами, подпомагани от малките дрънкулки, останали от Двайсети век, той и техниците му най-накрая бяха предизвикани да направят, ако не друго, поне чудо. Поправянето на играчки и добиването на електроенергия от въздуха вече не можеше да им върши работа.
Мъжът отдясно на Гордън се размърда. Това беше Ерик Стивънс, дядото на младия Джони. Възрастният човек носеше същата униформа като Гордън и представяше района на Горен Уиламит — няколкото градчета южно от Юджийн, които се бяха присъединили към съюза.
— Явно пак се връщаме в изходна позиция — каза Стивънс. — Изобретенията на Циклоп могат да ни помогнат тук-там. Най-вероятно да подсилят допълнително най-силните укрепления. Но струва ми се, всички ще се съгласите, че това няма да направи кой знае какво, освен да създаде малко неудобства на врага. Пък и Гордън казва, че в близко време не можем да се надяваме на помощ от цивилизования Изток. Ще минат поне десет години, преди Възстановените съединени щати да са в състояние да пратят някакво подкрепление. Ще ни се наложи да чакаме поне дотогава, ако разчитаме само на това — възрастният човек изгледа останалите и удари с длан по масата. — Ето защо не ни остава нищо друго, освен да се бием! Всичко пак се свежда до най-важното. Мъжете са тези, които могат да променят нещата.