Чуха се одобрителни възгласи. Гордън обаче забеляза Дина, която седеше долу и чакаше удобен момент да се обърне към Съвета. Тя клатеше глава и Гордън можеше да се закълне, че чува мислите й.
„Не само мъжете…“, си мислеше тя. Високата млада жена носеше робата на служител на Циклоп, но Гордън много добре знаеше към какво е лоялна в действителност. Редом с нея, облечени в еленови кожи, седяха три жени, разузнавачки от армията на Уиламит — всички те бяха от ексцентричната й група.
До днес Съветът без всякакво колебание би отхвърлил предложенията й. Момичетата бяха допуснати в армията съвсем отскоро, и то само поради остатъците от еманципация, все още запазени в цивилизованата долина.
Но днес Гордън усещаше растящото отчаяние. Новините, които Джони Смит донесе от юг, бяха смущаващи. Скоро с настъпването на пролетта съветниците щяха да се хванат за всеки план. За абсолютно всяка идиотщина.
Гордън реши да се намеси в дискусията, преди нещата да излязат от контрол. Веднага щом вдигна ръка, председателят побърза да въдвори тишина и му даде думата.
— Убеден съм, че Съветът иска да поднесе на Циклоп — и на неговите техници — нашата благодарност за техните непрестанни търсения. — Отново се разнесоха одобрителни възгласи. Нито Тейгър, нито Питър Ъейдж посмяха да го погледнат в очите. — Да се надяваме, че лошото време ще ни бъде съюзник още седем-осем седмици, преди врагът да поднови действията си. След като чухме докладите на комисиите за обучение и въоръжаване, става ясно, че сме изправени пред сериозни проблеми.
Наистина, изложението на Филип Бокуто тази сутрин беше поставило началото на дългата поредица лоши новини. Гордън си пое дъх и продължи:
— Когато през миналото лято започна инвазията на холнистите, аз ви казах да не се надявате на помощ от страна на правителството. Установяването на пощенската мрежа, което правя благодарение на вашата помощ, е само първата стъпка в продължителния процес на възстановяване на континента. Орегон още много години ще трябва да разчита само на себе си.
Успяваше да лъже благодарение на недомлъвките, като в същото време изговаряше фрази, които бяха самата истина. Бе станал много добър в това ново умение и почти се гордееше с него.
— Ще бъда откровен. Отказът на хората от района на Роузбърг да ни пратят подкрепление е най-тежкият удар. Южняците имат опита, уменията и най-важното, водачите, от които се нуждаем. Смятам, че наш основен приоритет трябва да бъде да ги убедим да ни помогнат.
Направи кратка пауза и продължи:
— Ето защо аз лично ще отида при тях и ще се опитам да ги накарам да променят решението си.
Реакцията беше моментална.
— Гордън, да не си луд?
— Не можеш…
— Трябваш ни тук!
Той затвори очи. За четири месеца бе създал съюз, достатъчно силен, за да забави и обезкуражи нападателите. Беше успял предимно благодарение на уменията си на разказвач на истории, на позьор… на лъжец.
Не хранеше никакви илюзии, че може да бъде истински лидер. Армията на Уиламит съществуваше благодарение на неговия имидж… на представата, че той е инспектор, представител на възродената нация.
„Нация, чиято единствена оцеляла искрица скоро ще угасне, ако още сега не се направи нещо. Не мога да поведа тези хора! Те имат нужда от генерал! От воин!
От човек като Джордж Поътън.“
Вдигна ръка, за да призове за тишина.
— Ще отида. И искам да обещаете, че няма да се съгласявате с никакви налудничави и безсмислени планове, докато отсъствам — погледна към Дина той. За момент погледите им се срещнаха. Устните й бяха здраво стиснати. След малко очите й се наляха със сълзи и тя извърна глава.
„За мен ли се безпокои? Или за плана си?“
— Ще се върна преди настъпването на пролетта — продължи той. — Ще се върна с подкрепление.
Пое дъх и добави:
— Или ще умра.
6.
Подготовката отне три дни. През цялото това време Гордън не можеше да си намери място от яд. Искаше просто да се махне оттук.
Съветът обаче бе настоял Бокуто и още четирима мъже да го съпроводят поне до Котидж Гроув. Джони Стивънс и някой от доброволците от юга щяха да яздят отпред и да подготвят пътя. В края на краищата един инспектор трябва да бъде посрещнат подобаващо.