За Гордън всичко това беше безсмислица. Един час, прекаран с Джони над старата пътна карта, щеше да му е достатъчен, за да набележи маршрута. А резервният кон би бил точно толкова от полза, колкото цял охранителен взвод.
Гордън особено яростно се противопоставяше на решението Бокуто да тръгне с него. Човекът беше по-нужен тук. Но Съветът бе непреклонен. Или щеше да приеме условията, или изобщо нямаше да му позволят да тръгне.
Напуснаха Кървалис рано сутринта. От студа от ноздрите на конете се вдигаше пара. Докато яздеха покрай старото университетско игрище, видяха колона маршируващи новобранци. Въпреки че бяха целите омотани в дрехи, от високите им гласове лесно се познаваше, че това са момичетата на Дина.
Групата втренчи очи в тях, когато се разминаваха. Лицето на Дина не се виждаше от разстоянието, но въпреки това той усети погледа й.
Сбогуването им беше страстно физически и напрегнато емоционално. Гордън не бе сигурен, че дори в Америка преди войната с нейното многообразие на сексуалните взаимоотношения, е имало подходящо наименование за връзката им. Раздялата им беше истинско облекчение. И в същото време знаеше, че тя ще му липсва.
Групата препускаше здраво покрай голите овощни градини и замръзналите полета, опитвайки се да стигне до Роуланд преди залез-слънце. Толкова близко бяха границите — на един ден път от крехкия център на онова, което минаваше за цивилизация. Оттук нататък започваше пустошта и територията на бандитите.
В Роуланд чуха последните слухове, че един контингент холнисти вече са установили малко владение в Юджийн. Бегълците разказваха за банди облечени в бяло варвари, които опустошаваха околностите, опожаряваха селата и отмъкваха храна, жени и роби.
Ако всичко това беше вярно, Юджийн се превръщаше в проблем. Трябваше да минат през разрушения град.
Бокуто настоя да не предприемат никакви рисковани действия. Гордън се мръщеше и почти не проговори, докато експедицията изгуби три дни в заобикаляне по замръзналите и разнебитени пътища на изток до Спрингфийлд и после обратно на юг. Най-после стигнаха до укрепения Котидж Гроув.
Съвсем неотдавна няколко селища южно от Юджийн се бяха съюзили с проспериращия Север. Сега нашествениците почти ги бяха изолирали отново.
Според картата на Орегон, запечатала се в паметта на Гордън, две трети от източната част се заемаше от пустош и планинската верига на Каскадите. Западната част граничеше с Пасифика. Границите на север и юг също бяха непроходими заразени райони. На север долината Колумбия още светеше от бомбите, които бяха хвърлени над Портланд и разрушиха огромните бентове по реката. На юг опасният район започваше някъде от Калифорния и се простираше на около сто и петдесет километра навътре в югозападния ъгъл на щата, достигайки до планинския каньон, известен като Роуг.
Дори в по-добрите времена районът около Медфорд беше известен като определено „странен“ елемент. Преди Безнадеждната война се смяташе, че в долината край река Роуг се намират най-много тайни убежища и незаконно оръжие. Когато преди шестнайсет години властите се мъчеха със сетни сили да овладеят положението, именно хипероцеленците бяха онези, които нанесоха последния удар срещу цивилизацията. А в южен Орегон последователите на Нейтън Холн бяха особено жестоки. Съдбата на населението там така и остана неизвестна.
Между ужасните граници — пустинята, океана, радиацията и холнистите — от Тригодишната зима бяха оцелели два малки района, в които животът беше малко по-добър от животинското съществуване — долината Уиламит на север и градчетата около Роузбърг на юг. Но в началото южният район изглеждаше обречен на робство или на нещо по-лошо пред заплахата от новите варвари.
Тогава нещо неочаквано се случи някъде между Роуг и Умпква. Туморът беше спрян. Гордън отчаяно искаше да разбере начина на лекуване, преди метастазите му да плъзнат из беззащитния Север.
Според запомнената от Гордън карта от изходните пунктове на варварите западно от Юджийн към вътрешността се простираше отвратителното червено петно на нахлуването. И Котидж Гроув беше почти откъснат.