Прекараха нощта в Сътърлин. Гордън можеше да види отблизо как живеят южняците. Домовете им бяха прости и разпръснати, без лукса, който все още се намираше на север. Почти никой не носеше видими следи от болести, недохранване, прекомерно много работа или война.
Въпреки че не казваха нищо обидно, не беше трудно да се познае какво си мислеха местните за жителите на Уиламит.
Че са просто наивници.
Лидерите изразяваха съчувствие, но скритата им мисъл беше очевидна: „Защо да се месим, щом холнистите се махат?“
Един ден по-късно Гордън се срещна в Роузбърг със съвета на лидерите от района. От разбитите от куршуми прозорци на търговския център се виждаха следите от ужасната седемнайсетгодишна война срещу варварите от Роуг. Развалините на заведение за бърза закуска недалеч показваха мястото, където врагът е бил отблъснат при най-силната им атака преди близо десет години.
Оттогава оцеленците никога не бяха стигали толкова надълбоко. Гордън беше сигурен, че мястото на срещата не бе избрано случайно.
Разликата в нагласата на хората не можеше да остане незабелязана. Малцина проявиха любопитство към легендарния Циклоп или плахите опити за възстановяване на технологиите. Дори разказите за възраждането на държавата някъде на изток предизвика само бегъл интерес. Не че хората се съмняваха в думите им. Просто това не ги интересуваше кой знае колко.
— Само си губим времето — каза Филип на Гордън. — Тия селяци водят своята война от толкова време, че не им пука за нищо друго, освен да преживяват ден за ден.
„А може би това ги прави по-мъдри?“ — питаше се Гордън.
Но Филип беше прав. Нямаше никакво значение какво си мислят местните водачи, кметове или председатели. Те се разпореждаха както намерят за добре, като се позоваваха на автономията си, но бе съвсем ясно, че мнението само на един човек тук наистина е от значение.
Два дни по-късно Джони Стивънс пристигна от запад. Скочи от коня си и се втурна право към Гордън. И този път съобщението не беше особено дълго.
„Качвайте се.“
Джордж Поътън се бе съгласил да изслуша молбите им.
7.
Планините Калахан отделяха долината Камас от Роузбърг на стотина километра от морето. Следваше малката река Коквил, която течеше на запад под разрушените мостове, преди в нея да се влеят северните и южните й притоци под утринната сянка на Шугърлоуф Пийк.
По северната страна на долината на отделни места се виждаха оградени пасища, сега покрити със сняг. От време на време зад хълмовете можеше да се забележи пушек от комин.
На южния бряг обаче нямаше нищо — само развалини, постепенно поглъщани от растителността.
Нямаше укрепления. Това озадачи пътешествениците — долината се намираше на линията, където холнистите са били спрени и накрая отблъснати.
Калвин Луис се опита да обясни.
— Реката не се пази с укрепления — каза им той на провлачения си диалект, като сочеше наляво и надясно. Жилавият тъмноок младеж беше съпътствал Джони по време на първото му пътуване по тези места. — Пазим северния бряг, като от време на време разузнаваме на юг и държим под око всичко, което прекоси реката.
Филип Бокуто изсумтя и кимна одобрително. Явно и той би постъпил така. Джони Стивънс не каза нищо. Вече бе чувал обясненията.
Гордън продължи да се взира в дърветата, като се опитваше да открие наблюдателите. Без съмнение мнозина от тях се бяха разположили покрай двата бряга и наблюдаваха пътя. Само веднъж му се стори, че вижда някакво движение високо над земята, а може би проблясък на бинокъл. Но разузнавачите бяха добри. По дяволите, много по-добри, от когото и да е от Армията на Уиламит. Може би с изключение на Фил Бокуто.
Войната на юг очевидно не се беше водила с армии, обсади и стратегически ходове. По-скоро е имало битки, подобни на битките между индианските племена… победата се е измервала с внезапните краткотрайни нападения, броя на труповете и взетите скалпове.
Оцеленците бяха експерти в този тип воюване. Неподготвените срещу подобна тактика жители на Уиламит бяха идеалната им жертва.
Тук обаче фермерите бяха успели да ги спрат. Гордън не бе особено вещ в тактическите въпроси и затова остави задаването на въпроси на Бокуто. Това бяха умения, които се усвояваха цял живот. Той беше тук с една-единствена цел — не да се учи, а да убеждава.