Гордън се обърна и погледна Джордж Поътън. Гласът му отново стана тих, но вече в него нямаше слабост.
— Ако сте забравили всичко това, ако нищо от казаното няма значение за вас, тогава мога само да кажа, че ми е жал за вас.
Времето сякаш спря. Атмосферата беше нагнетена. Поътън стоеше неподвижно, подобно на издълбано в скала изображение на патриарх. Сухожилията на врата му бяха изпъкнали като корабни въжета.
Каквато и вътрешна борба да го измъчваше, тя бе потисната за секунди. Поътън тъжно се усмихна.
— Разбирам ви — каза той. — И сигурно сте напълно прав, господин инспектор. Не мога да намеря лесен отговор, освен че повечето от нас са давали и давали от себе си, докато не остана нищо за даване. Разбира се, можете отново да молите за доброволци. Не бих спрял никого. Но не вярвам, че мнозина ще тръгнат с вас.
Надявам се ще разберете, че съжаляваме — поклати глава той. — Наистина съжаляваме. Но вие искате прекалено много. Ние спечелихме нашия мир. И за нас той е по-ценен от честта.
„Цялото това пътуване — помисли си Гордън. — Бихме целия този път за нищо.“
Поътън взе два листа и ги подаде на Гордън.
— Това е писмото, което получих от Кървалис. Носели сте го през цялото време в чантата си. Но въпреки че върху плика е написано моето име, то не е адресирано до мен. Трябвало е да бъде доставено на вас… поне така пише в началото. Надявам се ще ми простите, задето си позволих да го прочета.
В гласа на човека имаше съчувствие. За първи път Гордън чу Поътън да повтаря думите си — твърде тихо, за да го чуят останалите.
— Съжалявам — каза той. — И аз самият съм силно впечатлен.
9.
Мой скъпи Гордън,
Когато четеш това писмо, ще бъде прекалено късно да ни спреш, затова те моля да останеш спокоен, докато се опитам да ти обясня. Ако и тогава не успееш да ни разбереш, надявам се някак да намериш сили в себе си поне да ни простиш.
Говорих много със Сузана и останалите момичета от армията. Прочетохме толкова книги, колкото ни позволяваше свободното от задължения време. Измъчихме своите майки и лели с въпроси за миналото. И накрая бяхме принудени да направим два извода.
Стана ни ясно, че мъжете никога не е трябвало да се оставят да контролират света. Мнозина от вас са направо великолепни, но още повече са пълните ненормалници.
Просто това е характерна черта на пола ви. Добрата му страна е дала на човечеството силата на съзиданието, науката, медицината и философията. Същевременно тъмната ви половина крои истински пъклени планове и прави всичко възможно да ги реализира на практика.
Гордън, някои от старите книги посочват причините за тази странна двойственост. Науката вероятно е била на крачка от отговора в навечерието на войната. Социолозите (повечето жени) са били онези, които са се занимавали с проблема и са си задавали нелеките въпроси. Но каквото и да са научили, то е загубено за нас, с изключение на най-простите истини.
О, Гордън, мога буквално да те чуя как се възпротивяваш и заявяваш, че отново преувеличавам, че прекалено опростявам нещата и „правя големи изводи от твърде малко данни“.
Едно обаче е вярно — много жени са участвали във великите „мъжки“ планове, както и в голямото зло.
Освен това е очевидно, че повечето мъже попадат между двете крайности на доброто и злото, за които споменах. Но, Гордън, тези, които попадат между крайностите, не са способни да владеят силата! Те не променят света към по-добро или по-лошо. Те просто нямат значение.
Разбираш ли? Бих могла да отговоря на възраженията ти, ако беше тук! Въпреки че никога няма да забравя колко съм била мамена от живота, аз със сигурност имам чудесно образование за нашето време. А през последната година научих още повече неща от теб. Контактът с теб ме убеди, че съм права по отношение на мъжете.
Погледни истината в очите, любов моя. Просто не са останали достатъчно добри момчета като теб, за да спечелят този рунд. Ти и хората като теб сте нашите герои, но копелетата печелят! Те са на път да затрият всичко светло, останало все още. И вие не можете да ги спрете сами.
Гордън, съществува и друга сила в човечеството. Тя е можела да възстанови баланса в онези времена, преди Безнадеждната война. Но е била мързелива или разсеяна… не зная. Както и да е, поради някаква причина не се е намесила. Не и по подходящ начин.