Кажете ми, генерале. Кой ви е наритал задниците толкова яко, че ви се налага да се разкарате от Роуг?
Лицето на Маклайн беше като покрито с буреносни облаци. Грамадните му юмруци се свиха, докато кокалчетата на пръстите му не побеляха. Гордън се приготви да плати прескъпо за думите си. Генералът едва се сдържаше.
— Разкарай го оттука! — изкрещя той към Безоар.
Гордън сви рамене и обърна гръб на кипналия аугмент.
— И като се върнеш искам да си поговоря с теб, Безоар! Искам да разбера откъде е изтекла информация!
Ръката на Безоар, поставена върху рамото на Гордън, трепереше през целия път обратно към затвора.
— Кой е оставил този човек тук! — извика полковникът, когато видя умиращия затворник. Джони и жената се бяха надвесили над него.
— Май беше Истърман — обади се единият от пазачите. — Той тъкмо се върна от фронта на река Салмон…
„… фронта на река Салмон…“ Гордън позна името на реката в северна Калифорния.
— Млъквай! — Безоар почти крещеше. Но Гордън вече бе получил доказателството. — Разкарайте го оттук! И ми доведете веднага Истърман!
Пазачите се разтичаха.
— Хей, по-внимателно! — извика им Джони, когато награбиха изпадналия в безсъзнание човек като чувал с картофи. Безоар хвърли към него смразяващ поглед. Холнистът изля гнева си, като се опита да ритне жената, но рефлексите й бяха бързи. Тя изскочи през вратата, преди той да е успял да я достигне.
— Ще се видим утре — обърна се към Гордън Безоар. — Дотогава гледай да размислиш за писмото до Кървалис. Постъпката ти тази вечер не беше особено умна.
Гордън го изгледа студено, сякаш го забелязваше едва сега.
— Каквото става между генерала и мен не те засяга — отговори той. — Само равни имат правото да отправят предизвикателства един към друг.
Цитатът от Нейтън Холн разтресе Безоар, сякаш го бяха ударили. Гордън седна върху сламата и сложи ръце на тила си, без изобщо да му обръща внимание.
Едва след като Безоар си замина и всичко се успокои, Гордън скочи на крака и забърза към Джони.
— Онзи войник от Калифорния каза ли нещо?
Джони поклати глава.
— Не, Гордън. Нещастникът така и не дойде в съзнание.
— Ами жената?
Джони се огледа. Останалите затворници седяха в ъглите си, както винаги забили поглед в земята.
— Нито думичка. Но ми даде това.
Гордън взе измачкания плик. Веднага разпозна писмото.
Беше писмото от Дина, което му връчи Поътън. Сигурно е било в джоба му, когато жената е взела дрехите.
Нищо чудно, че Маклайн и Безоар така и не споменаха нито думичка за нея!
Генералът никога не трябваше да се добере до това писмо. Колкото и луди да бяха Дина и приятелките й, те заслужаваха своя шанс. Гордън започна да къса писмото и да пъха парчетата в устата си, но Джони протегна ръка и го спря.
— Недей, Гордън! Тя беше написала нещо на последната страница.
— Кой? Какво… — Гордън обърна страницата и с мъка успя да различи драсканиците с молив на бледата лунна светлина. Грубите печатни букви ярко контрастираха с равния почерк на Дина.
истина ли е?
толкова свободни ли са жените на север?
някои мъже едновременно силни и добри?
ще умре ли за теб?
Гордън седя дълго време, загледан в тъжните, прости думи. Призраците продължаваха да го преследват. Думите на Джордж Поътън за Дина още не му даваха мира.
Големите неща не си отиваха.
Изяде писмото бавно. Не сподели храната с Джони.
Около час по-късно навън се раздвижиха — провеждаше се някаква церемония. В другия край на площада под звуците на барабан бавно маршируваха две колони холнисти. По средата между тях крачеше висок рус мъж. Гордън го разпозна — това беше войникът, който захвърли умиращия затворник върху сламата по-рано през деня.
— Сигурно е Истърман — обади се Джони, силно впечатлен. — Това ще му е за урок защо се е върнал, без да докладва най-напред на генерала.
Гордън си помисли, че Джони трябва да е гледал прекалено много военни екшъни на видеото в библиотеката на Кървалис.
В края на колоната разпозна Роджър Септийн. Дори в тъмното се виждаше, че бившият планински разбойник трепери като лист и едва не изпуска пушката си.
Прокурорският глас на Чарлз Безоар също звучеше нервно, докато четеше обвинението. Истърман бе застанал с гръб към едно голямо дърво. Изразът на лицето му беше отсъстващ. Трофеите му бяха окачени на гърдите му като патрондаш… като зловещи награди за службата му.