Всичко това му се стовари в ума наведнъж, в един изблик на разбиране, прочетено в един проблясък в окото на Мангизов. Но още нещо пробяга пред всичко това, като малка рибка пред акула.
Мангизов беше шокиран, а не просто изненадан. За момент толкова кратък, че никакъв часовник нямаше да може да го измери, но за миг светът беше тръгнал накриво за Гепи Мангизов. Този момент беше заличен толкова компетентно, че единственото, останало от него, беше увереността на Олян, че той се е случил, но пък увереността беше непоклатима.
Никак не му се искаше да пусне ръката, кой знае, може пък от това да последваше някоя искра, която да го опече жив. Той в края на краищата беше прозрял същината на Мангизов, така че онзи със сигурност беше разкрил самия него.
— Благодаря Ви, г-н Мангизов — произнесе той.
— Както виждам, били сте толкова любезен да пренесете някои от нашите съобщения днес — избоботи Мангизов.
— За мен беше удоволствие, сър. Когато и да поискате нашата помощ, ние сме насреща.
— Хъм — каза Мангизов, — най-малкото, което мога да направя, е да Ви платя една вечеря. Сметката ще дойде на моята маса. Изберете си каквото поискате. А сега, ако ме извините, ще трябва да обърна внимание и на… другите ми гости.
Той се поклони на клокочещата г-ца Миличкова и си тръгна.
— Управата би желала да Ви благодари, че се въздържахте от избиване на посетителите — каза й Олян, сядайки отново на масата. — А сега ще трябва…
Той застина.
Г-ца Миличкова, която тъкмо събираше дъх да му изсъска едно хубаво, погледна лицето му и се разколеба.
— Да не ти е лошо? — забезпокои се тя.
— Те… горят — изломоти Олян и очите му се разшириха.
— Богове, целият си пребледнял!
— Писмената… те пищят… подушвам пожара!
— А, някой си е поръчал фламбе — заразубеждава го г-ца Миличкова — Това е само… — Тя спря и подуши въздуха. — Но наистина мирише на горяща хартия…
Хората се заозъртаха, когато столът на Олян се прекатури.
— Пощата гори! Знам, че е така! — извика той, обърна се и хукна.
Г-ца Миличкова успя да го настигне във фоайето, където един от телохранителите на Мангизов го беше сграбчил. Тя потупа каяната по рамото и когато той се обърна да я отблъсне, тя тропна силно с крак. Докато той пищеше, тя помъкна сащисания Олян към изхода.
— Вода… ще ни трябва вода — стенеше той. — Те изгарят! Всичките горят!
Глава десета
Пламтящи слова
Писмата горяха.
Част от тавана поддаде и още писма се посипаха в пламъците. Огънят вече подхващаше и горните етажи. Докато Станли влачеше г-н Грош по пода, още едно парче мазилка се разби в плочите и отгоре се посипа вече подпалила се стара поща. Пушек, гъст като супа, се закълби накъм далечния таван.
Станли довлече стареца в съблекалнята и го сложи на леглото му. Беше спасил също и златната шапка, защото ако не беше, г-н Ментелик би следвало да му се разсърди. После той затвори вратата и взе Книгата Правилник от полицата над масата на Грош. Запрелиства методично страниците, докато не стигна до белязката, която беше оставил само преди минута, на главата „Как следва да се действа в случай на Пожар“. Станли винаги спазваше правилата. Не ги ли спазваш, всякакви неща могат да тръгнат накриво.
Дотук вече беше минал: 1.) При установяване на Пожар запазете Спокойствие.
Сега беше на ред: 2.) Извикайте „Пожар!“ със силен и ясен глас.
— Пожар! — извика той и отметна с молива си втора точка.
По-нататък беше: 3.) При възможност постарайте се да угасите Пожара.
Станли отиде до вратата и я отвори. Дим и пламъци се понесоха към него на талази. За момент той се вторачи в тях, но поклати глава и затвори вратата.
Точка 4 гласеше: В случай че сте застрашени от Пожара, постарайте се да избягате. Не отваряйте Врати, ако са нагорещени. Не използвайте Стълби, ако горят. В случай, че не се открие Изход, запазете Спокойствие и очаквайте а) Спасение или б) Смърт.