— Защо ли ще му е на едно банши, или може би на гигантски гълъб, да напада г-н Грош?
И Олян си помисли: шапката…
И Олян каза:
— Нямам представа.
— Да господине. Сигурен съм, че нямате — каза капитанът. — Сигурен съм че нямате. Аз съм капитан Стоманолеярсон, господине, макар че на повечето хора съм известен като капитан Керът. Не се колебайте да ме потърсите, господине, ако Ви се случи нещо. Ние сме тук за ваша защита.
И какво щяхте да сторите срещу баншито? — попита го наум Олян. Подозирате Мангизов. Браво на вас. Но хора като Мангизов не ги е еня за закона. Те никога не нахлуват с взлом, а просто ще използват хора, които нахлуват. И няма да намерите нищичко, ама нищичко записано черно на бяло.
Точно преди капитанът да се обърне да си върви, Олян беше сигурен, че върколакът му намигна.
А сега, докато дъждът прокапваше и просъскваше по все още нагорещените камъни, Олян огледа огньовете. Все още имаше доста от тях, там, където големите бяха струпали жаравата. Понеже това беше Анкх-Морпорк, нощните хора се бяха спуснали насам като мъгла и се бяха скупчили около тях да се топлят.
Тук щеше да отиде цяло състояние. Е и? Той да не би да не знаеше откъде може да вземе купища пари? Собствено те не му трябваха. Бяха само начин да си отчита бройката. Но с това вече беше свършено, защото те принадлежаха на Албърт Искрометов и останалите, а не на един невинен началник на пощата.
Той свали златната си шапка и я заоглежда. Аватар, беше казал Пелц. Божество, въплътено в човек. Той обаче не беше бог, а само мошеник в златен костюм, чиято машинация беше приключила. Къде ли се губеше сега ангелът? Къде бяха боговете, точно когато човек имаше нужда от тях?
Боговете да са му на помощ.
Шапката проблясна на светлината от огньовете и различни части от мозъка на Олян заискряха. Не посмя да диша, когато мисълта се пръкна, та да не би някак да я подплаши. Беше толкова просто. И беше нещо, което не би могло да хрумне на никой честен човек.
— Всичко от което се нуждаем — произнесе той, — е…
— Е какво? — сепна се г-ца Миличкова.
— Е музика! — провъзгласи Олян.
После стана и събра ръце на рупор:
— Ей, хора! Някой да свири на банджо? Или може би на нещо дето прави цигу-мигу? Давам еднодоларова марка със значителна колекционерска стойност на всеки, който съумее да изкара валсов ритъм. Нали знаете, раз-два-три, раз-два-три?
— Да не би да си напълно полудял? — подхвана г-ца Миличкова. — Защото си определено…
Тя спря когато един размъкнат мъж потупа Олян по рамото и сподели:
— Аз свиря на банджо, а аверчето ми Хъмфри е жесток с хармониката. Хонорарът ще е долар, сър. В монета, моля, понеже доколкото не мога да пиша, а не знам никого да може да чете.
— Скъпа моя госпожице Миличкова — усмихна й се лудешки Олян. — Имате ли си някакво друго име? Някакъв прякор или галено име или както са те наричали като малка, някое хубавичко умалително име, с което да не възразяваш да те наричат?
— Да не си пиян? — тросна се тя.
— За нещастие не съм — отвърна той. — А как ми се щеше да бях. Е, госпожице Миличкова? Та аз даже успях да спася най-хубавия си костюм!
Това я завари неподготвена и отговорът й се изплъзна преди вроденият й цинизъм да успее да залости вратата:
— Брат ми ми казваше… ъ…
— Да?
— Трепачка — призна си г-ца Миличкова. — Но го имаше предвид в добрия смисъл. Ти обаче дори не си помисляй да го използваш.
— А какво ще кажеш за Бодилче?
— Бодилче? До-обре, мога да преживея Бодилче — склони г-ца Миличкова. — Което ще рече, че и ти също ще можеш. Но сега не му е времето за танци…
— Напротив, Бодилче — грейна на светлината на огъня Олян, — тъкмо сега му е времето. Ще танцуваме, после ще поприберем малко, за да сме готови, като стане време за отваряне, ще възстановя пощенските доставки, ще поръчам да построят наново сградата и ще направя всичко да си бъде както е било преди. Само стой ме гледай.
— Знаеш ли, сигурно е вярно, че работата в Пощата подлудява хората — забеляза г-ца Миличкова. — И откъде, да попитам, ще намериш парите за строежа?
— Боговете ще ми дадат — отвърна Олян. — Вярвай ми.
Тя го зяпна:
— Сериозно?
— Смъртоносно сериозно — подтвърди Олян.
— Ти ще се молиш за пари?
— Не точно, Бодилче. На тях всеки ден им се изсипват хиляди молитви. Аз имам други планове. Ще възстановим Пощата, г-це Миличкова. Няма защо да мисля като полицай, нито пък като пощаджия, нито като писар. Ще трябва да направя каквото трябва по мой си начин. А след това ще докарам Гепи Мангизов до банкрут още до края на тази седмица.