Това предизвика допълнително вълнение и някои хора се измъкнаха от навалицата и се забързаха навън.
— Пощенската служба, дами и господа! — провъзгласи Олян. — Ние доставяме!
В отговор получи одобрителни възгласи.
— Искате ли да научите нещо наистина интересно, г-н Ментелик? — притича към него Станли.
— И какво е то, Станли? — попита Олян докато слизаше от стола.
— Продадохме много от новите еднодоларови марки тази сутрин! И знаете ли какво? Хората си пращат писма до самите себе си!
— Какво? — смая се Олян.
— Само за да може марките да са минали през пощата, сър. Това, знаете ли, ги прави истински! Доказва, че са били използвани. Те ги колекционират, сър! А има и още по-добро, сър!
— Че какво може да е по-добро от това, Станли? — Олян погледна надолу към него. И да, момчето имаше нова фанелка с изображение на еднопенсова марка и лозунга: „Питай Ме За Марките“.
— От Сто Лат искат Тиймър и Спулс да им направят техен собствен комплект! А и другите градове също питат за това, сър!
Олян си отбеляза наум: често ще сменяме марките. И ще предлагаме нови марки на всички градове и страни, за които можем да се сетим. Всички ще предпочитат да си имат собствени марки, вместо да „ближат задницата на Ветинари“, а ние ще им доставим това удоволствие, стига да доставят нашата поща, а г-н Спулс ще ни изрази своята признателност по съвсем определен начин, за това ще се погрижа лично.
— Съжалявам за твоите карфици, Станли.
— Карфици? — сепна момчето. — О, карфиците ли? Карфиците са само остри метални неща, сър. Карфиците са мъртви!
Това е то прогресът, мислеше си Олян. Никога не преставай да се движиш. Може и да има нещо зад гърба ти.
Всичко което ни трябва сега, е боговете да ни се усмихнат.
Хъм. Струва ми се, че навън ще ни се усмихнат малко по-широко.
Олян излезе на дневна светлина. Разликата между вътре и вън на Пощата вече не беше толкова отчетлива, както някога, но и там имаше много народ. Имаше и по някой друг стражник. Те щяха да са от полза. Вече го наблюдаваха подозрително.
Е добре, това беше значи. Да се оправи той сега щеше да е цяло чудо. Всъщност, да пукне, ако наистина нямаше да си бъде цяло чудо!
Олян се загледа в небето и се вслуша в гласовете на боговете.
Глава единадесета
Изявление за мисия
Часовниците забиха седем часа.
— А, г-н Ментелик, — вдигна поглед лорд Ветинари — Толкова съм Ви благодарен, че решихте да се отбиете. Какъв напрегнат ден, нали? Дръмнот, ще изпратите ли г-н Ментелик до стола му? Пророчествата могат да са извънредно изтощителни, доколкото разбирам.
Олян махна с ръка на чиновника да не си прави труда и отпусна болящото си тяло на стола.
— Не беше точно мое решението да се отбия — забеляза той. — Един възедър трол стражник връхлетя и ме сграбчи за ръката.
— О, без съмнение за да Ви подкрепи. — Лорд Ветинари се беше втренчил в битката между каменните тролове и каменните джуджета. — А Вие не го ли съпроводихте по Ваша собствена воля?
— Много съм привързан към ръката си — изтъкна Олян. — Помислих си, че ще е по-добре да я последвам. Какво мога да сторя за Вас, милорд?
Ветинари се изправи и отиде да седне на стола зад бюрото си, откъдето заразглежда Олян с нещо, което още малко и щеше да заприлича на веселие.
— Командор Ваймс ми изпрати доста сбит доклад по днешните събития. — Ветинари остави една тролска фигурка и прелисти някакви книжа. — Като се започне с тазсутрешните безредици в офисите на Голямата Магистрална, както той твърди, под Ваше подбудителство…?
— Но аз не съм направил нищо освен да изявя готовността си да доставя щраксове, забавили се поради днешната прискърбна авария — посочи Олян. — Как бих могъл да очаквам, че онези идиоти в офиса им ще откажат да върнат щракограмите на клиентите си! Ами че нали хората са си платили в аванс. Аз просто исках да предложа помощ в тези трудни времена. И определено не съм „подбуждал“ никого да налага чиновници със стол!
— Разбира се че не сте, разбира се — съгласи се лорд Ветинари. — Сигурен съм, че действията Ви са били напълно невинни и подбуждани от най-добри намерения. Обаче изгарям от желание да чуя нещо повече за златото, г-н Ментелик. Сто и петдесет хиляди долара, доколкото съм осведомен.