— Сега имам шест аварийни бригади. Миналата седмица бяха осем. Изпратих ви доклад за това, копията са тук при мен. А ни трябват осемнайсе бригади. Половината момчета трябва да ги обучаваме в движение, а нямаме време за обучение. Преди щяхме да вдигнем ходещи кули, които да поемат трафика, но сега нямаме хора дори и за това…
— Добре де, разбираме, ще ни трябва време — намеси се Зеленобут. — Колко време ще ни отнеме ако… наемем още хора и вкараме в работа тези ходещи кули и…
— Вие ме накарахте да изпоуволня купища майстори — тросна се Пони.
— Не сме ги уволнили. „Оставихме ги да напуснат“ — поправи го Мангизов.
— Ние… свивахме — додаде Зеленобут.
— Е, изглежда сте успели, сърове — контрира Пони. Извади от един от джобовете си огризък от молив и омазнен бележник от друг и попита: — Как го искате, господа, бързо, евтино или добре? Щото както е тръгнало, ще мога да ви дам само едно от трите…
— Кога най-скоро Голямата Магистрална ще може да заработи прилично? — попита Зеленобут, докато Мангизов се отметна назад и затвори очи.
Устните на Пони се замърдаха докато преглеждаше сметките си.
— Девет месеца — каза накрая той.
— Струва ми се, че ако видят да работим здравата, девет месеца несигурни услуги няма да са твърде… — започна Стоули.
— Девет месеца затворени — заяви г-н Пони.
— Я не говори глупости!
— Не говоря глупости, сър, благодаря много — каза рязко Пони. — Налага се да намеря и обуча нови майстори, защото повечето от стария екип няма да се върнат, каквото и да им обещая. Ако затворим кулите, ще мога да използвам сигналчиците. Те поне са наясно с кулите. Ще можем да свършим повече работа, ако не ни се налага да мъкнем ходещи кули и да ги настройваме. Да започнем начисто. Щото то кулите поначало не са били построени както трябва. Миличков хич не е очаквал подобен трафик. Девет месеца тъмни кули, сърове.
Искаше му се да каже, ах, как му се искаше да каже: „Майстори. Знаете ли какво значи това? Значи хора с гордост, на които им писва и напускат, ако ги караш да вършат калпава работа надве-натри, без значение колко ще им платиш. И ето, че вземам на работа като «майстори» типове, дето я може, я не може да им се повери да подметат работилницата. Вас обаче не ви е еня, защото ако не търкат по цял ден столове със задниците си, си мислите, че мъж, изкарал седем години като чирак и калфа, е същото като някой дръвник, дето не го бива дори да хване чук от която страна трябва“. Той обаче не каза това на глас, защото, макар че един възрастен човек може да няма толкова бъдеще колкото двадесетгодишен младеж, той гледа на това бъдеще много по-сериозно…
— И няма ли как да поускорите нещата? — попита Стоули.
— Г-н Стоули, ще съм страшно бърз, ако се вместя само в девет месеца — пак се съсредоточи Пони. — Ако не искате да затваряте, може и да успея да се справя за година и половина, ако намеря достатъчно мъже и ако сте съгласни да отпуснете достатъчно пари. Обаче всеки ден ще имате аварии. Ще е надбягване на куц крак, сър.
— За девет месеца тоя Фон Ментелик направо ще ни прегази! — възкликна Зеленобут.
— Много съжалявам, сър.
— И колко ще ни струва всичко това? — попита замечтано Мангизов, без да си отваря очите.
— Както и да го въртим, сър, като гледам, май ще са двеста хиляди — заяви Пони.
— Не ставай смешен! За цялата Голяма Магистрална не сме платили толкова! — избухна Зеленобут.
— Да, сър. Но, виждате ли, сър, трябваше да не преставате да правите поддръжка. Клатихте кулите до пълно разбрицване. Пък и онази страшна буря от Сектомври и цялата оная разправия в Юбервалд… Нямах достатъчно личен състав. Не правиш ли поддръжка, малкият дефект скоро става голям. Пращах на господата доклад след доклад, сър. А пък на два пъти ми свивахте бюджета. Да ви кажа, мойте момчета направиха чудеса с…
— Г-н Пони — рече тихичко Мангизов, — доколкото мога да видя, тук имаме случай на културна несъвместимост. Нали няма да възразите да се разходите до кабинета ми, моля? Игор ще Ви направи чаша чай. Благодаря Ви много.
Когато Пони излезе, Зеленобут отбеляза замислено:
— Знаете ли кое най-много ме тревожи сега?
— Казвай — Мангизов скръсти ръце над скъпата си жилетка.
— Г-н Въртел го няма тук.
— Праща ни извиненията си. Казва, че имал някаква важна работа.
— Та ние сме му най-големите клиенти! Какво може да е по-важно от нас? Не, няма го тук, защото не иска да е с нас! Дъртият му бродник има усет за неприятностите и винаги се измъква по терлици щом нещата почнат да се скофтват. Въртел винаги е излизал ухаещ на рози!