— Което поне не вони като обичайния му формалдехид — не се впечатли Мангизов. — Без паника, господа.
— Е, някой май го е ударил на паника — заяде се Стоули. — Само не ми казвай, че оня пожар беше случайност! А? И какво се случи с горкия стар Шишко Конскипръж?
— Успокойте се, приятели, успокойте се — разпери ръце Мангизов. Те не са нищо повече от банкери, помисли си той. Не са ловци, а са само лешояди. Никаква визия си нямат.
Изчака ги, докато пак насядат и го загледат с онзи странен и леко тревожен поглед, характерен за богаташите, когато си мислят, че са в опасност да обеднеят.
— Очаквах нещо такова — сподели им той. — Ветинари иска да ни стресне, това е всичко.
— Гепи, нали знаеш, че ще загазим яко, ако Голямата Магистрална спре — отбеляза Финтър. — Някои от нас имат да… обслужват кредити. Ако Линията не носи приходи, хората ще почнат да… задават въпроси.
Ох, като ми започнат с тези паузи, мислеше си Мангизов. „Присвояване на средства“ е толкова трудна дума.
— Много от нас са се скъсали от работа, за да съберат тези пари — добави Стоули.
Да бе, да погледнете клиентите си в очите може и да ви е било много трудно, помисли си Мангизов. А на глас каза:
— Мисля, че се налага да платим, господа. Мисля, че се налага.
— Двеста хиляди ли? — възкликна Зеленобут. — И от къде си мислиш, че ще намерим толкова пари?
— По-рано ги намерихте — продума Мангизов.
— И какво ще да значи това, моля? — рече Зеленобут с малко повече възмущение, отколкото трябваше.
— Бедният Хрупърт ме посети вечерта преди смъртта си — заразказва Мангизов, студено като две стъпки сняг. — И почна да ми бръщолеви едни, абе всякакви дивотии. Изобщо не си заслужава да ви ги повтарям. Май че беше решил, че някой го преследва. Както и да е, той настоя да ми тикне в ръцете една малка счетоводна книга. Излишно е да ви казвам, че тя е заключена на сигурно място.
Стаята се смълча и мълчанието се задълбочи и нажежи от яростното и трескаво мислене на няколко отчаяни мъже. Всичките те бяха, по собствените им стандарти, почтени мъже, понеже правеха само каквото смятаха, че прави всеки друг, и понеже никога нямаше видимо кръвопролитие, но в този момент те бяха мъже далече в открито заледено море, които тъкмо са чули как ледът се пропуква.
— Сериозно подозирам, че ще ни трябват малко по-малко от двеста хиляди — продължаваше Мангизов. — Пони би бил пълен глупак, ако не си остави пространство за маневриране.
— Ти не ни предупреди за това, Гепи — упрекна го Стоули.
Мангизов махна с ръка:
— Без спекулация няма капитализация! Колкото до Пощенската Служба, тя е само фокуси и ловкост на ръцете. О, фон Ментелик е пълен с идеи, но си няма нищо друго. Вярно, че направи удар, но няма да му стигне издръжливостта за продължителна борба. И май ще излезе, че даже ни е направил услуга. Вероятно сме се били… малко поотпуснали, леко сме почивали на лаврите си, но сега вече сме си научили урока! Пришпорени от конкуренцията, ние инвестираме няколко стотин хиляди долара…
— Няколко стотин? — изстена Зеленобут.
Мангизов му махна с ръка да млъкне и продължи:
— … няколко стотин хиляди долара в едно амбициозно, старателно обмислено и отварящо нови предизвикателства системно преустройство на цялостната ни организация, като се съсредоточим върху базовите ни компетенции, но същевременно поддържаме пълно и открито сътрудничество с общностите, на които сме горди да служим. Напълно съзнаваме, че енергичните ни усилия да оптимизираме заварената от нас проблемна инфраструктура не са били наистина докрай удовлетворителни и се надяваме и вярваме, че нашите дълбокоценени и лоялни клиенти ще ни разберат в идните месеци, докато работим синергетично с обновената управа в нашата борба за съвършенство. Това е нашата мисия.
Настъпи изпълнена със страхопочитание тишина.
— И така ние отвръщаме на удара — заключи Мангизов.
— Но ти каза нещо за няколко сто…
— Да, казах го — въздъхна Мангизов. — Вярвайте ми. Това е една игра, господа, а добър играч е този, който може да извлече от лошата ситуация предимство. Нима не ви водих добре чак до тук? Малко кеш и правилен подход ще ни докарат и до края на нашия път. Убеден съм, че можете да намерите още малко пари отнякъде, където няма да са толкова нужни.
Това сега вече не беше мълчание, а оттатък мълчанието.
— За какво намекваш? — попита Финтър.