Олян на няколко пъти си отвори и затвори устата. Накрая се спря на:
— Имаш предвид „каквото на устата, там и парите“ ли?
— Вие сте човек, дето знае някой друг трик, че и трети и четвърти, сър! Ей, д’ земете д’ отидете във весникарския офис и д’ кажете, ш’ ви надбягаме, ей! Гепи Мангизов Ви падна право в капана, сър!
Ето как стъклото става диамант, помисли си Олян и въздъхна:
— Отлично, г-н Грош. Благодаря ти. Осем на едно значи, а?
— Късмет имахме д’го земем и т’ва, сър. Че те стигнаха до десет на едно и спряха д’ приемат повече. И с’га не приемат друго освен как точно ш’ спечелите, сър.
Олян малко се пооживи.
— На някой да му е хрумнало нещо добро? — поинтересува се той.
— Аз реших да спекулирам с един долар на „чрез мятане на огън от небето“, сър. Ъ… няма ли как д’ ми подскажете нещичко, а, сър?
— Вървете да си вършите работата, г-н Грош — сряза го строго Олян.
— Дасър, но разбира се, сър, съж’лявам, че попитах, сър — заизвинява се Грош и си отиде заднешком.
Олян се хвана за главата.
Дали е така и с катерачите на планини, мислеше си той. Катериш все по-високи и по-високи върхове и знаеш, че някой ден ти излезе твърде нанагорно. Но продължаваш да катериш, защото е, ах, колко хубаво да вдъхнеш въздуха там горе. И знаеш, че някога ще си умреш падайки.
Как може хората да са толкова тъпи? Сигурно се държаха здраво за невежеството си, защото им изглеждаше познато.
Гепи Мангизов въздъхна.
Имаше си кабинет в Кулата на Тепето. Не че му допадаше чак толкова, защото всичко се тресеше от движението на семафора, но беше необходимо за добрия имидж. Гледката обаче беше несравнима. Дори и само парцелът си струваше това, което беше платено за Голямата Магистрална.
— Трябват почти два месеца да се стигне до Генуа с карета — изтъкна той, загледан над покривите на къщите към двореца. — Е, предполагам, че той ще може да съкрати мъничко от това. По щракса обаче ще стигне за някой друг час. От какво има да се плашите?
— И каква е неговата игра? — попита Зеленобут. Останалите директори бяха насядали около масата и изглеждаха разтревожени.
— Де да знам — отговори Мангизов. — Какво ме засяга?
— Но боговете са на негова страна, Гепи — възрази Финтър.
— Защо не разгледаме този въпрос сериозно, а? — завразумява ги Мангизов. — Това негово заявление на никого ли не му изглежда малко странно? Да не би да е обичайно за боговете да ръсят дарове? Особено пък такива, които да пълнят стомаха? Не, тези дни те се ограничават с неща като милост, търпение, твърдост и вътрешна сила. Неща, които не може да се видят. Боговете са склонни да дават на личност, но не и в наличност, ха-ха.
Останалите директори го изгледаха малко отсъстващо.
— Нещо не схванах това последното, друже — оплака се Стоули.
— Казах на личност, а не наличност — заобяснява Мангизов, но се отказа и махна с ръка. — Недейте да се напрягате чак толкова, по-ясно е като се напише. Накратко, дарът свише на г-н Ментелик представляваше голям сандък с монети, някои от тях в нещо забележително приличащо на банкови чували и всичките в модерна валута. Това не ви ли навежда на някои мисли?
— Да, но нали и върховните жреци казват, че той…
— Ментелик е шоумен — сряза го Мангизов. — Да не мислите, че боговете ще му карат пощенски дилижанс? А? Това е само отвличане на вниманието, не разбирате ли? Беше само за да се види пак на първа страница, нищо повече. Не е чак толкова трудно да се види. Той изобщо няма план, освен героично да се провали. Никой не очаква, че той наистина ще спечели, нали?
— Чух, че хората се скъсват да залагат на него.
— На хората всъщност им харесва да ги правят на глупаци, стига това да обещава известно забавление — просвети ги Мангизов. — Да знаете някой добър букмейкър? Нещо ми се прииска да заложа малко пари. Примерно пет хиляди долара, а?
Това изтръгна от тях малко нервен смях и той побърза да се възползва от това:
— Айде малко по-разумно, господа. Никакви богове няма да се притекат на помощ на нашия началник Пощите. Нито пък някой магьосник. Те хич не обичат пилеене на магии, а ако той използва нещо такова, ние веднага ще разберем. Не, той просто привлича внимание, нищо друго. Което не означава — той намигна, — че не бива, как да кажа, да удвоим несъмнената си сигурност.
Те се ободриха още повече. Това вече изглеждаше като нещото, което искаха да чуят.
— Абе изобщо, в планината се случват инциденти — вметна Зеленобут.