— А вие сте… — поиска да знае Олян.
— Аз съм Лудия Ал, този е Здравомислещия Алекс, а това е Адриан, който казва, че не е луд, но не може да го докаже.
— Защо ви е наем на покрива?
Тримата се спогледаха.
— Гълъби? — предложи Адриан.
— Точно така, ние сме любители на гълъби — включи се сенчестата фигура на Здравомислещия Алекс.
— Да, но е тъмно — възрази Олян. Тримата обмислиха това.
— Прилепи — реши накрая Лудия Ал. — Опитваме се да отгледаме самонасочващи се прилепи.
— Не мисля че прилепите имат инстинкт за насочване към дома — осведоми ги Олян.
— Да, не е ли трагично? — въздъхна Алекс.
— Като идвам тук нощ след нощ и като виждам всичките празни прелки и всеки път ми иде да заплача — додаде Неизяснения Адриан.
Олян вдигна очи към малката вишка. Беше пет човешки боя висока, с контролни ръчки на полиран панел при основата. Изглеждаше… професионална и добре използвана. И преносима.
— Не мисля, че сте отглеждали тук каквито и да е птици — отсече той.
— Прилепите са бозайници — не се предаваше Здравомислещия Алекс.
Олян поклати глава.
— Спотайващи се по покривите с ваши собствени щракалки, не… вие сте Димящото Гну, нали?
— Ех, с ум като твоя, нищо чудно че си шеф на г-н Грош — отбеляза Здравомислещия Алекс. — А какво ще кажеш за чаша чай?
Лудия Ал извади гълъбово перо от канчето си. Гълъбарникът беше изпълнен с плътната, задавяща воня на стари курешки.
— Няма как да не харесваш птички, за да ти харесва тук горе — измърмори той и мушна перото в брадата на Здравомислещия Алекс.
— Потръгнало ви е тук, а? — подметна Олян.
— Да съм казал, че ми харесва? А и не живеем тук. Само дето си имате хубав покрив.
Във фактически останалия без гълъби гълъбарник беше тъпкано. Макар че винаги остава някой гълъб, готов да се шмугне през жиците и да те клъвне. Гледаше ги от един ъгъл с безумни очички, а гените му си спомняха времето, когато е бил гигантско влечуго и е могъл да разпердушини тея маймунски синове с едно щракване със зъби. Навсякъде се въргаляха разглобени машинарии.
— Г-ца Миличкова ли ви каза за мен? — попита Олян.
— Тя каза, че не си пълен задник — сподели Неизяснения Адриан.
— Което от нея си е похвала — уточни Здравомислещия Алекс.
— И още каза, че си толкова крив, че можеш да минеш странично през тирбушон — допълни Неизяснения Адриан. — Но като го казваше, се усмихваше.
— Това не е задължително да е добре — забеляза Олян. — Откъде я познавате?
— Работихме с брат й — каза Лудия Ал. — По кулите Модел 2.
Олян слушаше. Беше цял нов свят.
Здравомислещия Алекс и Лудия Ал бяха ветерани в щракалковия бизнес. Още малко и щяха да станат четири години оттогава. Когато консорциумът взе властта, те бяха изхвърлени от Голямата Магистрална в същия ден, в който Неизяснения Адриан беше изхвърлен от комина на Гилдията на Алхимиците, в техния случай защото си казаха каквото им беше на душата за новото ръководство, а в неговия, защото не беше достатъчно бърз, когато мензурата забълбука.
Накрая всичките се хванаха на работа във Втората Магистрална Линия. Дори вложиха пари в нея. Както и мнозина други. В нея имаше всевъзможни подобрения, беше по-евтина за експлоатация, в нея имаше от пиле мляко, от муха каймак и различни други забележителни продукти от още половин дузина хвъркати. И така докато Джон Миличков, който винаги използваше обезопасително въже, свърши в зелевото поле и това беше краят на Втората Магистрална.
Оттогава тримата се хващаха на всякаква работа, достъпна за новите квадратни формички в света на старите кръгли отвори, докато всяка нощ, там горе, кулите святкаха своите послания. Толкова близки, толкова примамливи, толкова… достъпни. Всеки знаеше, че по някакъв мътен, полуразбираем начин Голямата Магистрална беше открадната във всякакъв смисъл освен на думи. Тя беше в ръцете на врага.
Така че те си стъкмиха своя си неформална системка, използваща Голямата Магистрална, без Голямата Магистрална да разбере.
Беше малко като кражба. Всъщност беше си точно като кражба. Фактически си беше кражба. Но нямаше закон срещу нея, защото никой не подозираше, че има такова престъпление, а пък и дали наистина беше кражба, когато никой не си търсеше откраднатото? А и кражба ли беше да крадеш от крадци? Абе изобщо нали всяка собственост е кражба, с изключение на моята.
— Значи сега вие сте, как беше… разбивакери? — провери правилността на изводите си Олян.
— Точно така — подтвърди Лудия Ал. — Защото разбиваме системата.