— Гошпожо Глоубъри, не кажвахте ли, че имате шещра в Куирм? — попита той.
— Така си е, г-н Игор.
— Е, шега е много подходящо време да й идете на гощи — каза твърдо Игор. — Не питайте жащо. Шбогом, шкъпа ми гошпожо Глоубъри. Ще ши шпомням ш обич вашите дробчета.
И ето че стана шест без десет.
— Ако Тръгнете На Момента, Г-н Меентелиг, Ще Пристигнете Точно Навреме За Надпреварата — избоботи от ъгъла си големът.
— Занимавам се с дейност в интерес на обществеността, г-н Помпа — възрази строго Олян, четейки поредното писмо. — Проявявам добросъвестност и изпълнение на служебния ми дълг.
— Да, Г-н Меентелиг.
Той изкара така до шест и десет, защото до площада имаше пет минути безгрижно ходене без бързане. После остави Пощата зад гърба си с голема трополящ зад него и с нещо близко до антитеза както на безгрижността, така и на небързането.
Навалицата на площада му стори път и се разнесоха приветствени викове и тук-таме смях, когато хората видяха преметнатата на рамото му метла. На нея бяха нарисувани звезди, следователно трябваше да е вълшебна метла. От подобни вярвания се правеха състояния.
Намерѝ Дамата, Намерѝ Дамата… в това си имаше нещо като наука. Естествено че беше от значение да знаеш как да държиш три карти малко по-лабаво, това всъщност си беше номерът. Олян се беше научил да е добър в тази област, но тези чисто механични трикове му бяха малко скучни, малко под нивото му. Имаше си и други начини — начини да подвеждаш, да отклоняваш вниманието, да ядосваш. Ядосването винаги вършеше работа. Ядосаните хора допускат грешки.
В центъра на площада, около дилижанса на който гордо възсядаше Джим Оловната Тръба, имаше свободно пространство. Конете бяха лъснати, металните части на каретата блестяха на светлината на факлите. Групата хора край каретата не блестеше чак толкова.
Имаше няколко души от Голямата Магистрална, няколко магьосника и, разбира се, иконографистът Ото Шрик. Те се обърнаха и поздравиха Олян, някои с израз на облекчение, други с израз на дълбока подозрителност.
— Тъкмо вече се замисляхме дали да не ви дисквалифицираме, г-н Ментелик — изгледа го строго Ридкъли.
Олян предаде метлата на г-н Помпа.
— Извинявам се.
Хронична Библиомантия му се усмихна широко и вдигна един буркан:
— Професор Базедов — поясни той. — Старчето реши, че му се ще да погледа за какво е била цялата суматоха.
— А това е г-н Пони от Голямата Магистрална — каза Ридкъли.
Олян се ръкува с инжинера.
— А г-н Мангизов не е ли с вас? — намигна му той.
— Той, ъъъ, гледа от каретата си — изнерви се инжинерът.
— Е, хубаво, щом като и двамата сте тук, г-н Стибънс ще ви връчи по копие от съобщението — обяви Архиканцлерът. — Г-н Стибънс?
Връчени бяха два пакета. Олян отвори неговия и се преви от смях.
— Ама това е книга! — оплака се г-н Пони. — Ще има да я кодираме цяла нощ. И има диаграми!
Така значи, да започваме, помисли си Олян и се задвижи с бързината на кобра. Грабна книгата от шашардисания Пони, набързо я прелисти, и изтръгна от нея няколко страници, докато на публиката й секваше дъхът.
— Ето, сър, — протегна той страниците на Пони. — Вашето съобщение! Страници от 79-та до 128-ма. Ние ще пренесем останалото, а после получателят ще може да добави към книгата и вашите страници, ако пристигнат де, — и забелязвайки как го гледа професор Пелц, той добави: — Сигурен съм, че книгата може да се възстанови много акуратно.
Беше глуповат жест, но пък беше с размах, беше нахален, забавен и гаден, а ако Олян не знаеше как да привлече вниманието на тълпата, значи нищо не разбираше. Г-н Пони заотстъпва, стискайки пооръфаната глава.
— Ама аз нямах предвид… — запелтечи той, но Олян го прекъсна:
— В края на краищата ние имаме толкова голяма карета за една толкова малка книга.
— Ама аз, само дето ми трябва време да се кодират илюстрациите… — оправдаваше се г-н Пони. Не беше свикнал на такива неща. Механизмите обикновено не спореха с майстора.
Олян се погрижи през лицето му да мине израз на искрено съчувствие.
— Вярно, това изглежда нечестно — рече замислено той и се обърна към Пондър Стибънс. — Не мислите ли, че е нечестно, г-н Стибънс?
Магьосникът го изгледа стреснато:
— Но кодират ли ги веднъж, ще им трябват само часове да ги докарат до Генуа!
— Независимо от това аз настоявам — натърти Олян. — Ние не желаем да се възползваме от нечестно предимство. Изчакай, Джим — извика той към кочияша. — Ще дадем на щракалките авансов старт. — После пак се обърна към Пондър и г-н Пони, излъчвайки невинна готовност да помогне. — Един час ще ви бъде ли достатъчен, господа?