— Какво? Нали го оставих в куфара с инструментите бе?
— Ама в отделението за гаечни ключове!
— Е, и?
— Кой в ума си ще тръгне да търси чук при гаечните ключове?
Някъде долу бухалите пак се разврещяха.
— Вижте сега — намеси се тихо Олян, — това нали не е чак толкова важно? Не и сега, а?
— Този човек — изпъна обвинителен френски ключ Здравомислещия Алекс, — този човек е луд!
— Ама не и толкова луд като някой, да не му споменавам името, който си държи винтовете в бурканчета строго по размери — контрира го Лудия Ал.
— Ама това се брои за здравомислие! — отвърна разпалено Алекс.
— Обаче всеки знае, че половината удоволствие е в тършуването! Освен това…
— Готово е — обяви Неизяснения Адриан.
Олян вдигна поглед. Щракалковата машина на Гнуто се извисяваше в нощта, също като онази от покрива на Пощата. Зад нея, по посока към града, се издигаше още по-нависоко едно Н-образно съоръжение. То приличаше донякъде на корабна мачта, може би заради опънатите по него жици. Те бучаха от лекия ветрец.
— Май си изнервил някого — продължи Адриан, докато останалите двама малко се поукротиха. — Преди двадесет минути мина съобщение лично от Мангизов. Казва, че голямата работа ще върви дуплекс, особено внимание трябвало да се обърне по никакъв начин да не бъде променяно, не бивало да има никакъв друг трафик докато Мангизов не прати сигнал за рестарт и той лично щял да изпоуволни целия персонал на всяка кула, която не изпълни стриктно тези разпореждания.
— Което само показва, че Голямата Магистрална си е компания за хората — изкоментира Олян.
Неизяснения Адриан и Лудия Ал отидоха до голямата рамка и заразвиваха някакви въжета.
Е добре, помисли си Олян, време му е…
— Само една малка промяна в плана — обади се той и пое дълбоко въздух. — Няма да пускаме Кълвача.
— В смисъл? — хвърли въжето си Адриан. — Че нали това си беше планът!
— Ще унищожи Линията — обясни Олян.
— Да, точно така, това си беше планът — каза Ал. — Мангизов само дето не си написа на гащите „Ритни ме“! Виж, тя Линията и сама ще си се разпадне, схващаш ли? Тя поначало си беше експеримент! Ние обаче можем да я изградим наново по-бърза и по-добра.
— Как? Откъде ще дойдат парите? — възрази Олян. — Аз обаче знам как да унищожа компанията, а кулите да си останат невредими. Те са откраднати от Миличков и съдружниците му. Аз мога да им ги върна! А единственият начин да се изгради по-добра Линия е като се оставят старите кули да си работят. Голямата Магистрална трябва да печели!
— Такова нещо щеше да каже Мангизов! — тросна се Ал.
— И си е самата истина — настояваше Олян. — Алекс, ти нали си здравомислещ, кажи му! Оставяме Линията жива, заменяме кулите една по една, без да се губи никакъв код! — той простря ръка в тъмнината. — Хората по кулите, те нали искат да се гордеят с това, което правят, нали? Бачкането е тежко, не им се плаща достатъчно, но те живеят, за да предават кода, нали така? Компанията ги изцежда до дупка, но те все така предават кода!
Адриан напъна въжето си.
— Ей, платнището запецна — съобщи той на кулата изобщо. — Трябва да се е заплело като го сгъвахме…
— О, сигурен съм, че Кълвачът щеше да подейства — не отслабваше натиска Олян. — Може даже и да повреди достатъчно кули за достатъчно време. Но Мангизов все ще намери начин да се измъкне. Разбирате ли? Той ще се развика за саботаж!
— Е и? — не се впечатли Лудия Ал. — Всичките тия партакеши ще си ги приберем до един час в колата и никой изобщо няма да се сети, че сме били тук!
— Аз да се кача да го освободя, а? — разтърси платнището Адриан.
— Да съм казал, че няма да подейства? — каза Олян, давайки знак на Адриан да върви. — Виж, г-н Ал, тая работа няма да се оправи с огън. Ще се оправи с думи. Ще кажем на света какво се е случило с Голямата Магистрална.
— Говорил си за това с Трепачката, а? — намеси се Алекс.
— Да.
— Обаче нищо няма да можеш да докажеш — поклати глава Алекс. — Чухме, че си било законно.
— Съмнявам се. Но това няма значение — отвърна Олян. — Изобщо не ми трябва да доказвам нещо. Нали ви казах, че става дума за думи, и как да ги изкилиферчваш и да пълниш с тях главите на хората, така че те да си мислят каквото ти трябва на теб. Ще изпратим наше си съобщение и знаете ли какво? Момчетата по кулите ще искат да го предадат, а като го чуят хората, ще искат да му вярват, защото ще им се иска да живеят в свят, където това да е вярно. Моята дума срещу думата на Мангизов, но аз в тая работа съм по-добър от него. Ще го съсипя само с едно изречение, г-н Лудия, а кулите ще си останат живи и здрави. И никой изобщо няма да разбере как е станало…