— А, г-н Мангизов — вдигна поглед от игралната си дъска лорд Ветинари. — Виждам, че сте буден. Извинявам се за начина, по който бяхте докаран тук, но някои особено състоятелни хора биха искали да Ви видят мъртъв, а аз си помислих, че може би ще е добре да се срещнем за малко с Вас преди тях.
— Нямам представа за какво говорите — каза фигурата в креслото. — Казвам се Рандолф Филигранов и имам документи, с което да го докажа…
— При това великолепни документи, г-н Мангизов. Но достатъчно по въпроса. Не, това, за което бих желал да си поговорим, е за ангели.
Гепи Мангизов, потръпвайки от време на време, когато се обаждаха натъртванията от тридневното пътуване в хватката на голем, изслуша с нарастващо учудване ангелологичните теории на лорд Ветинари.
— … което ни довежда до причината да сте тук, г-н Мангизов. Кралският Монетен Двор се нуждае от напълно нов подход. Откровено казано той е останал на доизживяване и е твърде далеч от това, от което се нуждаем във Века на Аншоата. Въпреки това има изгледи за развитие. През последните няколко месеца прочутите марки на г-н Ментелик се превърнаха във втората валута на града. Толкова леки, толкова удобни за носене, човек дори може да ги праща по пощата! Изумително, г-н Мангизов. Най-малкото, хората започнаха да отпускат мъртвата си хватка от представата, че парите трябвало да блестят. Знаете ли, че средностатистичната еднопенсова марка минава до двадесет пъти от ръце в ръце преди да бъде залепена за плик и да срещне съдбата си? Това, от което Монетният двор има нужда, е човек, който да разбира бляна на платежните средства. Ще има заплата и, доколкото знам, шапка.
— Вие ми предлагате на мен работа?
— Да, г-н Филигранов — подтвърди Ветинари. — И за да Ви докажа искреността на предложението си, позволете ми да насоча вниманието Ви към намиращата се зад Вас врата. Във всеки един момент на настоящото интервю, ако пожелаете да напуснете, достатъчно е само да прекрачите прага й и никога повече няма и да чуете и дума от мен…
Малко по-късно чиновникът Дръмнот пристъпи в стаята. Лорд Ветинари четеше доклад за снощната тайна среща на вътрешния съвет на вътрешния съвет на Гилдията на Крадците. Дръмнот прибра безшумно изходящата кореспонденция и застана до Ветинари.
— През нощта пристигнаха десет съобщения по щракса, милорд — съобщи той. — Приятно е човек да види щракалките отново в действие.
— Да, действително — съгласи се Ветинари без да вдига очи. — В противен случай как ще могат хората да разберат, какво бихме искали да ги накараме да си мислят? Нещо от чужбина?
— Обичайната кореспонденция, милорд. Пакетът от Юбервалд е претърпял доста изкустно посегателство.
— Ах, милата лейди Марголота — усмихна се Ветинари.
— Позволих си да взема марките за моя племенник, милорд — продължи Дръмнот.
— Разбира се — махна с ръка Ветинари.
Дръмнот огледа кабинета и се спря на плочата с безкрайно сражаващите се малки каменни армии.
— А, виждам, че сте спечелили, милорд — забеляза той.
— Да. Ще трябва да запиша този гамбит.
— Обаче, както забелязвам, г-н Мангизов не е тук…
Ветинари въздъхна.
— Как да не се възхитиш на човек, който наистина вярва в свободата на избора — каза той, загледан в зейналата врата. — Жалко, че не вярваше в ангели.
Оригинали на преведените имена
Олян фон Ментелик — Moist von Lipwig
(и неговия псевдоним Албърт Искрометов — Albert Spangler
Прелест-Хубавинка Миличкова — Adora Belle Dearheart
Контроливър Грош — Tolliver Groat
Мотльо — Mr. Tiddles
Голямата Магистрална Линия Ад — The Great Trust Company
Гепи Мангизов — Reacher Gilt
(и останалите чренове на Борда:)
Хрупърт Конскипръж — Crispin Horsefry
Зеленобут — Greenyham
Финтър — Nutmeg
Гръмогласов (Главен Пощенски Инспектор) — Rumbellow
(бивши началници Пощите:)
Кутсузагробов — Whobblebury
Млък — Mutable
братя Прав — Upwright
проф. Базедов — Professor Goitre
Краен Колабоун — Devious Collabone