— Радвам се, че му е харесало, г-н Уилкинсън — каза разсеяно Олян. Някои от бившите му хазайки бяха донесли подаръци за „горкичкото заблудено момче“, а Олян винаги инвестираше в щедрост. В крайна сметка, в кариера като неговата всичко опираше до стила.
— Та като сме си дошли на думата, сър — поде г-н Уилкинсън — ’ми аз с момчетата тук се чудехме, дали пък няма да решите, пък, както е дошъл моментът, да вземете да се разтоварите от бремето на такова, относно местоположението на координатите, където е разположено мястото, където, айде да не го увъртаме, където сте скрил всичките ония пари, които сте откраднал…?
Затворът притихна. Дори хлебарките слухтяха.
— Не, не бих могъл да направя това, г-н Уилкинсън — произнесе с ясен глас Олян след подобаваща пауза за драматичен ефект. После потупа джоба си, вдигна палец и намигна.
Надзирателите се разплуха в усмивки.
— Напълно Ви разбираме, сър. Сега на Ваше място, сър, бих си полегнал за малко, щото след половин час Ви бесиме — каза г-н Уилкинсън.
— Хей, а закуска няма ли?
— Закуската е след седем часа, сър — напомни укорително тъмничарят. — Но пък, какво да Ви кажа, що пък да не Ви направя сандвич с бекон, специално заради Вас, г-н Искрометов.
И ето че няколко минути преди изгрев слънце не другиго, а тъкмо него го преведоха през краткия коридор до малката стаичка под ешафода. На Олян му се струваше, че вижда себе си сякаш отдалече, като че част от него се рее някъде извън тялото му, като детско балонче, което ще отлитне, веднага щом пуснат въженцето, също както и в неговия случай. Стаичката беше осветена от фугите по пода на ешафода отгоре и най-вече от краищата на големия трап. Един закачулен човек тъкмо смазваше грижливо пантите на споменатия трап. Като видя влезлите, той спря и поздрави:
— Добро утро, г-н Искрометов — той любезно вдигна качулката си. — Това съм аз, сър, Даниъл Трупър Едното Дръпване. Аз съм Вашият екзекутор за днес, сър. Изобщо не се безпокойте, сър. Обесил съм дузини народ. Ей сегичка ще приключим с Вас.
— Вярно ли е, че когото не успеят да обесят от три опита, го освобождават, а, Дан? — попита Олян, докато екзекуторът старателно си избърсваше ръцете с парцал.
— Тъй казват, сър, тъй казват. Но не напразно ме наричат Едното Дръпване, сър. Ще желае ли днес господинът черната торба?
— Ще помогне ли?
— Някои хора смятат, че така изглеждат по-впечатляващо. А и прикрива онова ми ти оцъкляне на очите. Всъщност всичко е заради публиката. А тя тази сутрин си е бая голяма. Вчера във „Вестника“ имаше чудесна статия за Вас, ако питате за мнението ми. Всичките ония хора, дето разправят какъв прекрасен младеж сте бил и такова. Ъ… ще имате ли нещо против да подпишете въжето предварително, сър? Имам предвид, че няма как да Ви попитам впоследствие, а?
— Да подпиша въжето ли? — учуди се Олян.
— Да, сър — каза палачът. — То това си е традиция. Знаете ли колко хора купуват употребявани въжета? Колекционери, нали разбирате. Малко странно хоби, но всякакви ги има, нали? И естествено с автограф са по-ценни. — Той му показа едно здраво въже. — Имам си специална писалка за парафиране на въжета. По един подпис на педя дължина, ако обичате, а? Само подпис, няма нужда от посвещение. За мен това ще значи много пари. Ужасно ще съм Ви благодарен.
— Толкова благодарен, че да не ме обесите ли? — попита Олян вземайки писалката.
Това изказване му спечели одобрителен смях. Г-н Трупър го гледаше как подписва и кимаше блажено.
— Чудесна работа, сър, току-що разписахте пенсионния ми план. А сега… всички ли сме готови?
— Аз не съм! — незабавно каза Олян и отново спечели благоразположението на публиката.
— Ей, че сте скица, г-н Искрометов — възхити се г-н Уилкинсън. — Без Вас тук изобщо няма да е същото, това е самата истина.
— Е, не и за мен — каза Олян. И това също беше посрещнато като страхотно остроумие.
Олян въздъхна и попита:
— Смятате ли, че всичко това наистина предотвратява престъпления, г-н Трупър?
— Ами, правичката да си кажа, погледнато като цяло, трудно е да се каже, като се има предвид, че не е лесно да се докажат неизвършените престъпления — замисли се палачът, докато за последен път оглеждаше трапа. — Но погледнато в частност, сър, бих казал, че е много ефикасно.
— В смисъл? — поинтересува се Олян.
— В смисъл, че никога не съм виждал някой да идва тук повече от веднъж, сър. Заповядайте, моля.
Когато се изкачиха горе, на мразовития утринен въздух, настана оживление, последвано от няколко освирквания и дори по някое друго изръкопляскване. Странни същества са това хората. Откраднеш пет долара и ще си мръсен крадец. Откраднеш ли обаче хиляди долари, ще си или правителство или герой.