— Мога ли да се видя с г-н Хюго, моля? Много е важно.
— По каква работа го търсите?
— Как да Ви кажа… малко е деликатно… — започна Олян и видя как върховете на цялата редица глави в процес на накъдряне се заобръщаха към него — Но можете да му кажете, че новините са добри.
— Е, след като новините са добри…
— Кажете му, че ми се струва, че бих могъл да убедя лорд Ветинари, че всичко може да бъде уредено без да се повдигат обвинения. Поне така се надявам. — Олян понижи гласа си точно толкова, че да е достатъчно да увеличи любопитството на клиентките, но не и толкова, че да има опасност да не го чуят.
Жената се втренчи в него ужасена.
— Можете ли? Ъ… — тя посегна към богато украсената говорна тръба, но Олян любезно й я взе от ръката, подсвирна майсторски в нея, вдигна я до ухото си и озари жената с усмивка.
— Благодаря Ви — каза й той. Нямаше значение за какво. Усмихвай се, казвай точните неща с точния глас и винаги, ама винаги излъчвай увереност като свръхнова звезда.
В ухото му изписука един глас, приглушен като паяк затворен в кибритена кутия:
— Шцагво щъваж джучш?
— Хюго? — каза Олян. — Колко хубаво, че можеш да ми отделиш време. Аз съм Олян. Олян фон Ментелик, генералният началник на пощите. — Той проследи с поглед говорната тръба губеща се в тавана — Толкова мило от твоя страна, че ми съдействаш, Хюго. Става дума за онези липсващи букви. Седем липсващи букви, за да бъда точен.
— Бводзя? Джошиче ви джочубведжчи? Щацвоц бгвъбжзяфхшацзе!
— Нищо такова не нося, Хюго, обаче ако бъдеш толкова добър да погледнеш през прозореца си, ще видиш личния ми помощник, г-н Помпа. Застанал е от отсрещната страна на улицата.
И е висок към два метра и половина и държи огромен кози крак, добави наум Олян. Намигна на младата дама зад бюрото, която го беше зяпнала със страхопочитание. Постоянно трябва да се поддържат уменията за общуване с хората добре смазани.
Откъм горния етаж се дочу приглушена ругатня. През слуховата тръба тя прозвуча като:
— Бвъшджиче джадзо бжъбжебвашч!
— Именно — съгласи се Олян. — Струва ми се, че ще е най-добре да се кача и да говоря с Вас на четири очи…
Десет минути по-късно Олян внимателно пресече пътя и се усмихна на персонала си:
— Г-н Помпа, ще бъдете ли толкова добър, моля, да се качите ето там и да откъртите нашите букви? Постарайте се да не повредите нищо. Г-н Хюго много ни съдействаше. И още, Контроливър, ти нали си живял тук от доста време? Сигурно ще знаеш откъде може да се намерят в този град хамали или нещо такова? Искам тези букви до обяд да са си по местата на нашата сграда, разбрахме ли се?
— Но т’ва ш’ струва купища пари, г-н Ментелик — промълви Грош, гледайки го изумено.
Олян измъкна една кесия от джоба си, разтърси я и тя се раздрънча.
— Сто долара ще са повече от достатъчни, нали? — усмихна се той. — Г-н Хюго много се извиняваше и особено много гореше от желание да помогне. Казва, че ги купил преди година от някакъв човек в някаква кръчма и сега би бил повече от щастлив да плати, за да бъдат върнати. Изумително е колко сърдечни могат да са хората, стига да се подходи към тях по правилния начин.
От другата страна на улицата нещо издрънча. Г-н Помпа вече беше свалил „Х“-то без видими затруднения.
Говориш меко и си осигуряваш услугите на възедър тип с кози крак, помисли си Олян. В крайна сметка цялата работа можеше да излезе поносима.
Бледата слънчева светлина проблясна по „У“-то, когато го нагласиха на мястото му. Бяха се насъбрали доста зяпачи. Населението на Анкх-Морпорк винаги обръщаше внимание на хора по покриви, в случай че се яви възможността за интересно самоубийство. Изръкопляскаха, просто така по принцип, когато последната буква беше закована където и се полагаше.
Четирима мъртъвци, мислеше си Олян, докато гледаше към покрива. Интересно, дали Стражата ще ми каже нещо? Те изобщо знаят ли за мен? Дали мислят, че съм мъртъв? Аз искам ли да говоря с полицаи? Не! Проклятие! Единственият начин да се измъкна от това е да продължа бегом напред, не да се измъкна по терлици. Проклет да е проклетият Ветинари.
Но имаше и начин да спечели.
Можеше и да направи пари!
Ами че той си е част от правителството, нали? Правителствата нали взимаха парите на хората. Те нали са точно за това.
Той пък имаше умения в общуването с хората, нали така? Можеше да убеждава хората, че месингът е злато, което само мъничко е поизбледняло, че стъклото е диамант, че утре ще има безплатна бира.