Олян го пусна на земята с преувеличена грижливост и се обърна. Момчето стоеше зад него с изцъклен поглед и държеше голям чайник над главата си. Тежък чайник.
— Не бива да наранявате г-н Грош, сър — изхриптя той.
Олян извади една карфица от ревера си:
— Разбира се, че не бива, Станли. Между другото, това дали не е автентична Средно остра на Клейфидър?
Станли захвърли чайника, изведнъж забравил за всичко освен двата сантиметра сребриста стомана между пръстите на Олян. Едната му ръка вече вадеше лупата.
— Я да видим, я да видим — каза той със сдържан, замислен глас. — О, да. Хъ. Съжалявам, не. Лесно е да се направи такава грешка. Погледнете белезите на рамото, ето тук. Виждате ли? И главата й изобщо не е вита. Тази е машинна изработка. Вероятно на някой от Братя Хепили. Бракувана, като я гледам. Обаче няма тяхната емблема. Сигурно я е направил някой инициативен чирак. Опасявам се, че не е особено ценна, освен ако не намерите някой, специализирал се по куриози от карфичарницата Хепили.
— А аз, ъ, да взема да направя чаша чай, може ли? — измънка Грош, вдигайки търкалящия се по пода чайник. — Пак се справихте отлично, г-н Ментелик. Ъ… Старши пощальон Грош, нали т’ка?
— И ти върви с, да, със старши пощальон на изпитателен срок Грош, Станли — проговори Олян толкова мило, колкото му стигнаха силите. После погледна нагоре и добави по-остро. — А аз искам да си поговоря с г-н Помпа.
Станли се озърна към голема, застанал точно зад гърба му. Да не повярваш колко тихо може да се движи един голем. Беше прекосил залата като сянка и сега се беше изправил с юмрук, вдигнат като гняв божи.
— О, не бях забелязал, че сте тук, г-н Помпа — каза дружелюбно Станли. — Защо сте си вдигнали ръката?
Дупките на лицето на голема окъпаха момчето в червена светлина:
— Аз… Исках Да Задам Един Въпрос На Началника На Пощите? — каза той бавно.
— А, добре тогава — каза Станли все едно че само преди един момент не се канеше да пръсне черепа на Олян. — Искате ли си карфицата, г-н Ментелик? — допълни той и когато Олян махна щедро с ръка, продължи: — Чудесно, ще я включа в благотворителния карфичен аукцион за идния месец.
Когато вратата се затвори зад тях, Олян погледна голема в безстрастното му лице:
— Току-що го излъгахте. Разрешено ли Ви е да лъжете, г-н Помпа? И като сме си на думата, защо не я свалите тая ръка.
— Да, Инструктиран Съм Относно Естеството На Неистините За Благото На Обществото.
— И щеше да му пръснеш главата! — възмути се Олян.
— Надявах Се Да Не Се Наложи — избоботи големът. — Обаче Не Бих Могъл Да Допусна Да Ви Бъде Причинено Нежелателно Нараняване. Това Беше Тежък Чайник.
— Не можеш да правиш така, бе идиот! — Олян си беше отбелязал думата „нежелателно“.
— Нима Трябваше Да Му Позволя Да Ви Убие? — попита големът. — Нямаше Да Бъде Негова Вината. Той Не Е Наред С Главата.
— Много по-неправилно щеше да е да го халосаш по главата. Виж, аз се оправих!
— Да — съгласи се Помпа. — Вие Имате Талант. Жалко Че Злоупотребявате С Него.
— Разбираш ли нещо от това, което ти казвам, бе? — извика Олян. — Не можеш просто да вземеш да убиваш хората!
— Защо Не? Вие Го Правите. — Големът свали ръката си.
— Какво? — изкрещя Олян. — Нищо подобно! Кой ти каза това?
— Аз Го Сметнах. Убили Сте Две Цяло Три Три Осем Човека — рече най-спокойно големът.
— И с пръст не съм докоснал никого през целия ми живот, г-н Помпа. Може да съм бил… всички онези неща, които знаете че съм бил, но аз не съм убиец! Никога дори не съм вадил меч!
— Не, Не Сте. Обаче Сте Крали, Злоупотребявали, Мамили И Подвеждали Безскрупулно, Г-н Меентелиг. Съсипвали Сте Предприятия И Сте Унищожавали Работни Места. Когато Банките Фалират, Тези Които Гладуват, Рядко Са Банкерите. Вашите Действия Са Отнели Пари От Онези, Които И Без Това Не Са Имали Достатъчно. По Милиарди Начини Вие Сте Ускорили Смъртта На Мнозина. Не Сте Ги Познавали. Не Сте Ги Видели Да Кървят. Но Сте Отмъквали Залъка От Устата Им И Сте Откъсвали Последните Ризи От Гърбовете Им. От Спортен Дух, Г-н Меентелиг. Заради Бройката. Заради Удоволствието От Играта.
Олян веднага отвори устата си. И пак я затвори. И още веднъж я отвори. И още веднъж я затвори. Точно когато ти трябва, не може да намериш достоен отговор.
— Ти си само една ходеща саксия, Помпа 19 — озъби се той. — И откъде пък си изкопал това?
— Прочетох Описанието На Многобройните Ви Престъпления, Г-н Меентелиг. А Помпането На Вода Те Учи Да Цениш Рационалното Мислене. Отнемахте От Другите, Защото Бяхте Умен, А Те Бяха Глупави.