— Но Почитаеми Първомайсторе, според ритуалите на Човека Неекспресен му е позволено да… — запротестира Грош.
— Тоз Човек Неекспресен обаче дойде сам! Ей тъй от никъде, Контроливър Грош! Не бе поискал той да стане Младши Пощальон, о, не, нито дори Старши Пощальон, не и той! А пожела той да достигне ей тъй наведнъж званието Началник на Пощите! Тук не си играем на почукването на пощальона, не, Младши Пощальон Грош! Ти беше дето ни врънкаше за това тук! Ние пък няма да минаваме през просото, о не! Той трябва да докаже, че е достоен!
— Старши Пощальон Грош, ако обичаш! — възмути се Грош.
— Не си истински Старши Пощальон, Контроливър Грош, не и ако го скъсаме на изпита!
— Тъй ли? А кой казва, че ти си Почитаем Първомайстор, Джордж Аджи? Ти стана Почитаем Първомайстор, само щото пръв се докопа до робите!
Гласът на Почитаемия Първомайстор загуби част от властността си:
— Свестен чиляк си ти, Контроливър, признавам ти го, но всичките тея приказки как някой ден щял да се яви истинският началник на Пощите и как ще оправи всичко, ами че то е просто… глупаво! Що не се огледаш? Пощата е била каквото е била. Всички ние сме били каквото сме били. Но щом си се заинатил като магаре, добре, да го направим, ама да е според Правилата!
— Тъй да бъде! — рече Грош.
— Тъй да бъде! — повтори Почитаемият Първомайстор.
Тайно общество точно пък на пощальони, мислеше си Олян. Че защо?
Грош въздъхна и се примъкна към Олян.
— Кат’ свършим ш’падне една разправия — прошепна той. — Прощавайте са това, сър. Просто го пуснете писмото. Вярвам във Вас, сър!
И той отстъпи.
В тъмнината на качулката, зашеметен и кървящ, Олян се заклатушка напред с протегнати ръце. Напипа вратата и дълго време напразно търси отвора. Накрая го намери само на стъпка над пода.
Добре де, добре, пъхни проклетото писмо в кутията и да забравим целия тъп фарс.
Да, ама това не беше игра. Не беше някое от онези събития, където всеки знаеше, че наш Хари трябва само да изпелтечи правилните думи за да стане най-новия член на Посветената Ложа на Тапицерите. Тук имаше хора, които го възприемаха насериозно.
Добре де, ама нали трябва просто да пъхне писмо в отвора? Може ли това да е… Чакай малко, чакай… на един от старците, които го отведоха, не му ли липсваха върховете на пръстите на едната ръка?
Внезапно Олян се ядоса. Яд, който надмогна дори болката в ченето му. Нямаше защо да прави това! Най-малкото не и по този начин. Трябваше да е сляп за да се остави да го надиграе на „Mi-j’y d’a te la-j’aime“ точно пък тази сбирщина дъртаци!
Той се изправи, подтискайки желанието да застене и свали качулката. Около него все още цареше мрак, но този мрак беше изпъстрен с блещукането на над дузина затъмнени фенери.
— Ей, ам’че той си свали качулката! — извика някой.
— Човекът Неекспресен може да реши да си остане в тъмнината — заяви Олян. — Пощаджията обаче обича Светлината!
Улучи верния тон. Това беше ключът за хиляди номера. Трябва да звучиш както трябва, да изглежда сякаш знаеш какво правиш, да звучиш, все едно водиш парада. И макар това да беше дрън-дрън-ярина, беше съвсем автентична дрън-дрън-ярина.
Вратичката на един от фенерите се отвори малко по-широко и един объркан глас се оплака:
— Ам’че не мога д’ го намеря т’ва в книгата. Къде трябваше д’ го каже?
Важно беше също и да не се помайваш. Олян омота качулката около ръката си и надигна капака на пощенската кутия. С другата си ръка грабна първото попаднало му писмо от торбата, мушна го през отвора и дръпна импровизираната си ръкавица. Тя се отпра като отрязана с нож.
— Пощаджии, коя е Третата Клетва? — възликува Грош. — Айде всички заедно, дружина: Тяхната кожа, от какво ги правят тези капаци по кутиите, от бръсначи ли?
Останалите замълчаха сконфузено.
— Ам’че той не беше с к’чулка, — опъна се една от закачулените фигури.
— А, беше, беше! Омота си я около ръката! Я ми кажете, де пише, ч’не бива? — извика Грош. — Казах ли ви аз? Той е Онзи, когото очаквахме!
— Все още остана последното изпитание — заяви Почитаемият Първомайстор.
— За к’во последно изпитание ми плещиш, бе, Джордж Аджи? Та той достави пощата! — запротестира Грош. — Лорд Ветинари го назначи за Началник Пощите и той мина Обиколката!
— Ветинари ли? Че откога е той тук! От минута-две! Кой е той да ни казва кой е Началник Пощите? Баща му да е бил пощаджия? Не! Дядо му да е бил? Виж само типовете, дето ги пращаше тук! Тъкмо ти казваше, че са проклети пъхниносове без капка пощаджийско мастило в кръвта си!