Ръмженето на едно от кучетата достигна до ръба, след който то а-а ще се превърне в зъбата ракета.
— Vodit! — извика Олян. — Съжалявам за това, господа — добави той. — Струва ми се, че се дразнят от вас. Надушват страха, както вероятно знаете.
— Вижте, ние наистина съжаляваме, разбирате ли? — заоправдава се един, чийто глас подсказа на Олян, че е бил Почитаемият Първомайстор. — Нали трябваше да се уверим?
— Тогава, началник Пощите ли съм аз? — попита Олян.
— Абсолютно, сър. Няма никакъв проблем. Добре дошли, о Началнико Пощите!
Този се учи бързо, отбеляза си Олян.
— Струва ми се, че аз само… — започна той, но го прекъсна отварянето на двойната врата от отсрещния край на залата.
Влезе г-н Помпа, понесъл голяма кутия. Би трябвало да е трудно да отвориш тежка двукрила врата, докато носиш нещо и в двете си ръце, но не и ако си голем. Големите просто си вървят и оставят на вратата избора дали да се отвори или да пробва да си остане затворена. Кучетата стартираха като фойерверки. Пощальоните стартираха в противоположната посока и се покатериха на подиума с похвална за толкова възрастни хора скорост. Г-н Помпа крачеше тежко напред, тъпчейки под краката си остатъците от Обиколката. Разклати се, когато зверовете го връхлетяха, след което търпеливо остави кутията на пода и вдигна кучетата за козината на вратовете им.
— Отвън Има Няколко Души С Мрежи, Ръкавици и Извънредно Дебели Дрехи, Г-н Меентелиг — съобщи той. — Те Казват, Че Работят За Някой-си Г-н Хари Крал. Искат Да Знаят Дали Сте Приключили С Тези Кучета.
— Хари Крал? — попита Олян.
— Едър търговец на вт’рични сур’вини, сър — обясни Грош. — Изглежда кучетата са взети под наем от него. Той ги оставя отвързани нощем на дворовете си.
— За да не влизат крадци ли?
— Мисля, че бая ш’се радва, ако влязат, сър. Тъй ш’си спести от храна за кучетата.
— Ха! Махнете ги оттук ако обичате, г-н Помпа — разпореди се Олян.
Ментеликцери значи! Фасулска работа. Докато големът се обръщаше със скимтящо куче под всяка подмишница, той вметна:
— Този г-н Крал ще да живее доста охолно, след като използва ментеликцери като обикновени дворни кучета!
— Ментеликцери ли? Хари Краля ли? Е не, сър, старият Хари няма д’ троши пари за префърцунени вносни кучета, щом може д’ земе мелези, не и той! — възрази Грош. — Сигурно има по нещо от някой друг ментеликцер в тях, д’ речем, може и най-лошото от тях да е. Ха, чистокръвният ментеликцер надали ш’изтрае и пет минути срещу някои от мелезите от наште улици. Ам’че някои от тях имат по нещо от крокодил.
За известно време се възцари тишина, а после Олян продума с отсъстващ глас:
— Та значи… със сигурност не са вносни чистокръвни, така ли смяташ?
— Живота си залагам, сър, живота — отговори бодро Грош. — Проблем ли има, сър?
— Какво? Ъ… не. Никакъв.
— Е, звучахте малко разочаровано, сър. Такова нещо.
— Не. Всичко е наред. Няма проблем — каза Олян и добави замислено. — Знаете ли, наистина ще трябва да се поизпера. А и нови обувки…
Вратата отново се отвори и разкри не завръщащи се кучета, а отново г-н Помпа. Той вдигна кутията, която беше оставил и се насочи към Олян.
— Е, ние да тръгваме тогаз — каза Почитаемият Първомайстор. — Радвам се, че се срещнахме, г-н Ментелик.
— Това ли беше? — учуди се Олян. — Няма ли да има някаква церемония по встъпване?
— А, всичко беше зарад Контроливър, зарад него — отвърна Почитаемият Първомайстор. — И аз се радвам, че старата Поща още се държи, наистина, но нали тея дни всичко опира до щракалките? Младият Контроливър си мисли, че всичко може д’ се оправи, но той беше само ’лапе, когато всичко се разкапа. Не може д’ се поправят някои неща, г-н Ментелик. О да, можете да се наричате началник Пощите, но от’де д’ почнете д’ го оправяте, а? Та тя, нашта Поща си е вкаменелост, сър, досущ като нас.
— Вашата Шапка, Сър — каза Помпа.
— Какво? — сепна се Олян и се обърна към голема, който стоеше търпеливо до подиума и му подаваше шапка. Беше голяма пощаджийска фуражка, златна, със златни криле. Олян я взе и видя, че златото беше само боя, напукана и лющеща се, а крилете бяха направени от изсушените криле на истински гълъб и замалко не се разсипаха от допира му. Докато големът я държеше на светлината на лампите, тя блестеше като нещо извадено от древна гробница. В ръцете на Олян обаче тя пращеше и миришеше на мазе и оставяше по пръстите му златисти лекета. От вътрешната страна на периферията на зацапано етикетче се четеше: „Болт & Лок, Производство на Парадни и Церемониални Одежди, ул. Прасковен Сладкиш, А.-М., размер 7 1/4“.