— И си изгубили парите, а? — вметна Олян.
— А, не, сър. Работеше си. О, да, даже много добре си работеше. Толкоз добре, че докара хората до лудост, към края де.
— Нека позная — каза Олян. — Пощальоните са били претрупани с работа.
— О, пощальоните винаги са били претрупани с работа, сър — дори не мигна Грош. — Не, туй, дето притесни хората, беше като почнаха да намират на изхода писма с дата цяла година преди да са били написани.
Двамата се смълчаха. Докато мълчаха, Олян изпробва мислено различни реплики, от „Що не пробваш с нещо по-правдоподобно?“ до „Не е възможно!“, но реши, че всичките щяха да звучат глупаво. Грош изглеждаше адски сериозен. Така че в крайна сметка той каза просто:
— Как така?
Старият пощальон посочи синкавото сияние:
— Има в нея едно нещо на чорчик, сър. Можете д’ го зърнете. Но к’вото и да правите, в никой случай не заставайте точно над него.
Олян се приближи малко по-близко до машината и надникна всред чарковете й. Едва успя да различи в самото сърце на сиянието едно колелце. То се въртеше бавно-бавно.
— В Пощата съм отгледан аз — разправяше зад гърба му гласът на Грош. — Роден в сортировъчната, претеглен на официалния кантар. Четенето го научих от пликовете, смятането от старите счетоводни книги, гюграфията я научих от картите на града, а историята — от старите пощаджии. Няма да намерите по-добро училище, сър, няма по-добро. Никога обаче не съм учил гюметрия, сър. Празно място в познанията ми, цялата тая работа за ъгли и хипопотамузи и подобно. Тук обаче, сър, всичко опира до пийето.
— В смисъл пиене ли? — Олян отстъпи заднешком от зловещата светлина.
— А, не, сър, не. Пийе в гюметричен смисъл.
— А, имаш предвид числото пи, което е… — Олян се запъна. Беше добър в отделни откъслеци от математиката, което значеше, че умееше да пресмята изключително бързо шансове, печалби и валути. Някога в училищния му учебник е имало и геометрия, но никога не беше намирал особен смисъл в правите линии. Въпреки това той се пробва:
— Ами става дума всъщност за… числото, което се получава като вземеш радиуса на кръга и… не, дължината на ръба на колелото е точно три и нещо си пъти… ъ…
— Нещо като такова, сър, сигурно е нещо като такова — рече Грош. — Три и нещо си, това е то номерът. Само дето Адски Тъпият Джонсън рекъл, че така било много неорганизирано, тъй че той изобрети колело, в което пи да е точно три. И ей го на̀ тук.
— Но това не е възможно! — възкликна Олян. — Не може да се направи такова нещо! Пи е… ами вградено е в нещата! Не може да го промениш! За туй би трябвало да се промени вселената!
— Да, сър. Казват, че точно това се случило — отвърна спокойно Грош. — Ей сега ш’направим един фокус. Отдръпнете се, сър.
Грош отиде до едно от другите мазета и донесе някаква цепеница.
— Отдръпнете се още — посъветва той и хвърли цепеницата върху машината.
Звукът не беше силен. Нещо като „Шат!“ На Олян му се стори, че като мина през светлината, на дървото му се случи нещо. Имаше някакъв намек за изкривяване и…
Няколко трески изтропаха по пода, след което заваля дъжд от талаш.
— Докараха един маьосник да го прегледа — разказваше Грош. — Той каза, че машината изкилиферчвала само малка част от вселената, така че пи да може да е равно на три, сър, но то разбъзиква всичко, което сложиш наблизо до него. Частите дето се губели, те попадали в… пространственно-времевия контититинуум, сър. Но с писмата, видите ли, не ставало тъй поради начина им на пътуване през машината. Туй е то накратко, сър. Някои писма излизаха от машината петдесет години преди да са били изпратени!
— Ами че защо не сте я изключили?
— Не можеше, сър. Тя като ми ти тръгне, и хич няма спиране. А пък и магьосникът каза, че ужасни неща могли да се случат, ако я спрем, струва ми се че поради, ъ, поради кванта, сър.
— Добре де, но не можахте ли да престанете да я захранвате с писма?
— Ами там е цялата работа, сър — зачеса си брадата Грош. — Напипахте баш възела и болното място, сър. Точно т’ва тряб’ше да сторим, сър, точно т’ва, но, виждате ли, ние се опитахме да го накараме да работи за нас. Управата си имаше планове, сър. Как ви се струва да доставите писмо в Кукличките трийсе секунди след като е било подадено в Централна Поща, а? Разбира се, ням’ше да е учтиво да доставяме поща, ощ’ преди да е била подадена, сър, но нали можехме да сме близо до туй, а? Бяхме много добри, а се опитвахме да станем още по-добри…