Олян не можа да се въздържи да не свали шапка на Надеждата, на която дължеше толкова много. После, докато се чудеше, защо ли й е на статуята на Бисономията да държи чайник и нещо приличащо на връзка пащърнак, той се блъсна в някого, който го хвана за ръката и го повлече нанякъде.
— Няма нужда да казвате нищо, нито дума дори, но сте дошли да търсите книга, нали?
— Е, аз всъщност… — Олян изглежда беше попаднал в лапите на магьосник.
— … не сте сигурен, коя точно беше книгата! — завърши магьосникът. — Правилно. Задача на библиотекаря е да подбере точната книга за точния човек. Вие само седнете тук, а ние ей сега ще извършим процедурата. Благодаря Ви. Моля, извинете ни за завръзването. Няма да е задълго. И е практически безболезнено.
— Практически ли?
Натикаха го непреклонно в голямо и сложно въртящо се кресло. Неговият тъмничар или доброжелател или какъвто и да излезеше накрая, му се усмихна ободрително. Други, забулени в сянка фигури, му помогнаха да завърже Олян за креслото, което макар в основата си да беше стара подковообразна седалка, тапицирана с кожа, беше обкръжено… от неща. Някои определено бяха вълшебни от звездно-черепния тип, но какво ли правеше тук бурканът кисели краставички, клещите и живата мишка в клетка от…
Олян беше обзет от паника, както и, изобщо без да е по съвпадение, от чифт тапицирани панички, които бяха пристегнати на ушите му. Точно преди всички звуци да бъдат напълно заглушени, той чу:
— Възможно е да изпитате вкус на яйце и усещането като да ви влезе в устата някакъв вид риба. Това е напълно…
И настана мгърч. Което е традиционен магьоснически термин, макар че Олян не знаеше това. За един момент всичко, включително неща, които при никакви обстоятелсва не биха могли да бъдат разтеглени, като че се ратеглиха. И в следващия момент всичко изведнъж престана да бъде разтеглено, което тъкмо е известно като мгърч. Когато Олян отново си отвори очите, креслото беше обърнато на другата страна. Нямаше и помен от киселите краставички, клещите или мишката, за сметка на това имаше кофа пандишпанени омари с часовников механизъм и чифт авангардни стъклени очи в кутия.
Олян преглътна и произнесе:
— Беше толстолоб.
— Наистина ли? Повечето хора казват, че било шаран — каза някой. — За вкус не може да се спори, предполагам.
Нечии ръце развързаха Олян и го изправиха на крака. Тези ръце принадлежаха на орангутан, но Олян се въздържа от коментари. В крайна сметка това нали беше магьоснически университет.
Човекът, който го беше натирил в креслото, сега стоеше до едно бюро, загледан в някакъв магьоснически уред.
— Ей сега ще излезе — си мърмореше той. — Всеки момент. На секундичката. Айде, айде…
Сноп от нещо като маркучи излизаше от бюрото и се губеше някъде в стената. Олян беше сигурен, че за миг те се издуха като припряно закусващ питон, машината се разтресе и от един процеп изхвърча къс хартия.
— А, ето го и него — вдигна го магьосникът. — Да, книгата, която търсите е „История на шапките“ от Ф. Г. Малопръстов, прав ли съм?
— Не, в действителност не търся книга… — започна Олян.
— Сигурен ли сте? Ние имаме много.
Две неща биеха на очи в този магьосник. Едното… ами дядо Ментелик обичаше да казва, че честността на един човек можело да се познае по големината на ушите му, та това трябваше да е изключително честен магьосник. Другото беше, че брадата му определено беше фалшива.
— Всъщност търсих един магьосник на име Пелц — пробва се Олян.
Брадата леко се отмести и разкри широка усмивка.
— Знаех си, че машината ще проработи! — възкликна магьосникът. — Фактически Вие търсите мен.
Табелата от външната страна на вратата на кабинета гласеше: „Ладислав Пелц, Д.н.М.Фил., Предсмъртен професор по Хронична Библиомантия“. От вътрешната страна на вратата пък имаше кука, на която магьосникът си окачи брадата.
Кабинетът беше магьоснически, така че естествено имаше череп със свещ и препариран крокодил, висящ от тавана. Никой и най-вече никой магьосник не знаеше за какво бяха те, но просто трябваше да си ги имаш.
Освен това стаята беше пълна с книги и направена от книги. Нямаше истински мебели, сиреч бюрото и столовете бяха направени от книги. Изглеждаше сякаш много от тях бяха постоянно разгръщани, защото в тях бяха затъкнати за белязки други книги.
— Предполагам, че искате да научите повече за вашата Пощенската Палата? — каза Пелц, когато Олян се настани на стол, грижливо сглобен от томове 1-ви до 41-ви на „Синоними на думата гуменка“.
— Да, ако обичате — каза Олян.